Уважаеми съграждани,
Честит празник на Съединението!

Днес отново почитаме това изцяло българско дело и отново си спомняме за нашите герои, направили крачка към сбъдването на националния идеал!
Съединението на Княжество България и Източна Румелия възстановява справедливостта спрямо народа и държавата ни, независимо от волята на Великите сили, независимо от Берлинския договор. Без политическо разделение и със собствени сили политици и народ заедно защитиха Отечеството!

Малко са тези събития в световната история, при които народите водят своите водачи.
През 1885 година България е свободна държава едва от седем години, само 86 000 мъже са преминали през казарма, не достигат офицери и сержанти в командния състав, оръжията са стари и недостатъчно на брой.

Страната ни е изолирана и сама срещу Сърбия, подкрепяна от Великите сили, но българите доказват за пореден път, че са родени войници и знаят как да се сражават и умират за Родината. Ученици и студенти се стичат от всички краища на България и света, за да се бият като доброволци в тази Отечествена война.

Сто тридесет и шест години по-късно сме длъжни да помним приноса на Ямбол в организацията и защитата на Съединението. Гимнастическото дружество „Сокол”, поборническо-опълченското дружество, тайният революционен комитет подготвиха великото дело. След това петдесет и двама ученици от нашия град сформираха Ямболската ученическа чета, с която българските деца искаха да се сражават.

Ямбол е важен преден пост в защитата на Отечеството и Негово Височество княз Александър Батенберг инспектира елитния Ямболски отряд на 13 септември. След церемониалния марш дълго говори на офицерите за защита на Съединението, но те са готови са да изпълнят войнския си и синовен дълг.

Князът посещава Ямбол още два пъти в навечерието на войната – на 25 септември и на 2 октомври 1885 година. Той остава много доволен от високия боен дух на войниците, готови да победят или умрат в защита на Отечеството.

Вярвам, че и днес ние носим несломимия дух на знайните и незнайни български герои и помним завета, който са ни оставили нашите предци!

Сега повече от всякога имаме нужда да бъдем единни и да се вслушаме в мъдростта на вековете. Да се стремим повече към нещата, които ни обединяват, а не да се делим на думи или дела. Да защитаваме интереса на тези, които са избрали да работят в името на България и да бъдем обединени в добри общи каузи.
Готов ли е обаче днес всеки да загърби своите лични интереси, занимания и очаквания?

Само така всеки един от нас може да бъде достоен наследник на смелите ни предци.
Българският дух е бил несломим хиляди години, непреклонен е и днес, въпреки всички трудности, през които преминаваме!