получихме отоворите на зададени от нас въпроси към д-р Панайот Диманов
Защо и как си тръгнахте от Ямболската болница "Свети Пантелеймон"
До ден днешен не съм получил формален отговор на въпроса “защо”, нито има обективни мотиви за моето отстраняване.
На 17.01.2020 г., петък в 17:45 ч. тогавашният зам. министър на здравеопазването Жени Начева ми се обади, за да ми съобщи, че трябва съвета на директорите да назначи прокурист на болницата. Попитах какви са причините и необходимостта, налагащи подобно решение на съвета на директорите. В нормалната управленска практика прокурист се назначава, ако в дружеството (в случая болницата) има сериозни проблеми, застрашаващи съществуването му. Това съвсем не беше случая в Ямболската болница. Тогава такива болници бяха Ловеч, Враца, Пловдив. Днес се оказва, че много други са били в критично състояние, заради непрозрачно управление, но техните директори не бяха сменени, а дори издигани. Прокуристът нормално трябва да бъде много подготвен специалист, който е над нивото на директора и ролята му е да помага на изпълнителните органи да заздравят дружеството.
Отговорът на заместник министъра беше кратък – "на вас обяснения няма да давам". В последствие научих, че това е политическо решение взето на най-високо ниво под обективно неверни факти и внушения, сведени от местното ръководство в Ямбол към върха на партийната структура. Беше се провела една активна кампания по моето персонално дискредитиране и решението за смяната ми беше взето еднолично и спуснато до МЗ за изпълнение. Моите аргументи не бяха изслушани тогава от министерството. Всъщност министерството не взимаше, а изпълняваше решение.
Най-общо казано, причините не бяха свързани с грешки и неуспехи в управлението ми, а тъкмо с обратното – управлението ми беше печелившо за дружеството, средствата се разходваха целесъобразно и прозрачно. В крайна сметка основният критерий за успеха на едно търговско дружество (искаме или не болниците са конституирани като такива), е неговият баланс. Оказа се тогава, вижда се и днес, че позитивния баланс не се е считал за успех в тези структури, а точно обратното.
Тогава изпълних искането на принципала, подписах документите за назначаване на прокурист и Рунков стана такъв, без нито един ден управленски или административен опит. Парадоксално, вместо прокуриста да оздрави болницата и да реши проблемите й, които така и никога не бяха формулирани пред мен, аз трябваше да въведа прокуриста и да го обуча, за да може след няколко месеца той да стане изпълнителен директор.
В какво финансово състояние я оставихте. Или по-скоро - в каква конциция...?
Болницата, беше в положителен баланс (около милион и половина имаше в сметките към момента на напускането ми), без просрочени задължения, с работещи отделения, добри приходи. В почти всички отделения имаше закупена нова медицинска апаратура, включително нов скенер. Всички отделения бяха акредитирани със защитени медицински стандарти, в съответствие с нормативните изисквания. Наблюдавам в последната година, че отделението по неонатология на няколко пъти преустановява своята дейност поради липса на лекари. За децата, които се раждат в Ямбол няма неонатология. Същият е случая с отделението по инфекциозни болести. Това е критично, особено по време на COVID пандемия.
Имаше защитени стандарти ИСО. Болницата стана и център за клинични изпитвания. Беше актуализиран проекта на новата болница и трябваше да започнем възлагането и изпълнението й.
По мое време взеха специалност около 20 млади лекари (един от които и д-р Рунков). В акредитацията, която в последствие след напускането ми беше защитена, за съжаление е не са акредитирани за специализация важни отделения: акушеро-гинекологично отделение, детско отделение, неонатология – трите основни отделения свързани с бъдещето на родилките и децата на Ямбол. Днес няма и акредитация за специализации за очно отделение, ендокринология, спешно отделение, съдебна медицина, патоанатомия, кардиология. В част от тези отделения отпада специализацията на колегите, които към момента специализират. Положих дългогодишни усилия да превърна болницата в център за специализации за повече специалности. За съжаление утре тези специалисти ще липсват в града. В бъдеще кой лекар ще дойде да работи, ако не може да специализира? Привличането на млади лекари е дългосрочна стратегия, която изисква много усилия и мисъл. Съжалявам като лекар и като жител на Ямбол, че тази тенденция не продължи устойчиво след моето напускане.
С какво се занимавахте след напускането на поста. Вярно ли е, че сте причината за фалита на болницата в Раднево?
Напуснах Ямболската болница на 21.06.2020. През Август 2020 кметът на Раднево ме помоли да помогна на тяхната болница.
Това за моят принос за фалита на болницата в Раднево е една опорна точка на същите тези хора, за които не бях удобен директор на Ямболската болница
Парадоксално, те самите знаят, че това твърдение е невярно. Затова не го споделят в контекста на фактите, датите и цифрите.
Преди моето постъпване там, болницата вече беше в критично състояние – 1 400 000 лв. задължения, от които 500 000 лв. към НАП, 500 000 лв. за неплатени заплати и 400 000 лв. задължения към доставчици.
От 14.08.2000 до 12.05.2021 въпреки всички трудности погасихме около 400 000 лв. към НАП и доставчици. Болницата приключи 2020 г. със счетоводна печалба от 134 000 лв.
Тъй като обаче, община Раднево не може да осигури финансови средства за погасяване на стари заплати, реши да обяви болницата за продажба.
Бившият здравен министър Ангелов, който явно не мисли напоследък за финансовия разпад на Александровска болница, зададе въпрос по времето на фейсбук пресконференция пред своите съпартийци дали съм фалирал болницата в Раднево. Ще отговоря задочно тук – не, г-н Ангелов, и Вие сам знаете това.
Болницата беше доведена до неплатежоспособност преди моето назначение там. Решението за нейната продажба не е мое и не е резултат от моята работа там в последната година. Напротив, моята работа и принос за болницата в Раднево са всъщност по нейното оздравяване. На хората, които продължават да разпространяват една явна лъжа бих казал, че когато фактите говорят (а в случая цифрите), и боговете мълчат.
Всичко, с което съм се захващал в професионалния си път, е било успешно и не съм причинявал дългове, фалити или разруха. Не мисля, че хората, които разпространяват опорната точка за Раднево, могат да се похвалят със същото. А доста от тях бяха се взели за богове и действаха така, сякаш не носят отговорност и такава никога няма да им бъде потърсена.
На същата фейсбук прес- конференция бившият министър председател на България, страна членка на Европейския съюз, си позволи да направи дискриминативен коментар/шега по отношение на моята възраст.
Явно всички тези хора не знаят или услужливо са забравили, че договорът за мениджмънт не предвижда възрастови ограничения. Длъжността изпълнителен директор се упражнява по силата на мениджърски, а не на трудов договор.
Дори не искам да коментирам сериозно подобни коментари на възрастова дискриминация, които в целия цивилизован свят биха били морално и формално осъдени. Световната история, а и настояще са дали на света достойни лидери и професионалисти на моята, а и много над моята възраст. Възрастта на едни специалисти в никакъв случай не е бариера за младите таланти в нито едно конкурентно и конкурсно начало, където всеки един от нас може да се докаже със своите умения. Напротив, бариерата пред възрастта представлява дискриминация, а насърчаването на някого заради възрастта му от своя страна е позитивна дискриминация. Процедурата за конкурсен избор на изпълнителни директори е част от препоръките на ЕС към България и цели именно избягването на дискриминацията и постигане на прозрачно и конкурентно начало при назначаването на ръководители на публични длъжности. Ако единственото качество или недостатък на някого е възрастта му, то значи се намираме в един незрял и примитивен диалог... Ако единствените мотиви днес срещу мен са моята възраст или пък неверни твърдения за болницата в Раднево – това говори за липса на наистина сериозни аргументи. В този смисъл се радвам – от възрастта си, от постигнатото назад, но най-вече – от вдъхновението, което продължавам да имам за бъдещето.
Защо, все пак, решихте да се върнете на поста изпълнителен директор в Ямбол?
Вярвам, че човек трябва да допринася с това, което знае и може, там, където се намира и преди всичко да не вреди. Primmer non nocere (преди всичко не вреди), са хипократовите думи, които всеки лекар знае и от които трябва да се води. За съжаление болницата се превърна напоследък в арена на лични цели, преследването на които всъщност нанася вреди – на пациентите, на данъкоплатците и на обществото.
Бях много мотивиран в Ямболска Област да има качествено здравеопазване, прозрачно управление и модерно лечебно заведение. Днес други хора си приписаха този проект и опитаха да убедят гражданите, че едва ли не без тях новата болница няма да се случи. Ръководството си го закичи и го използва като щит срещу своя собствен неуспех. Истината е, че този проект се възроди преди години и аз вярвам, че като гражданин на Ямбол ще видя хората да се ползват от качествено здравеопазване и, че данъците и осигуровките им ще бъдат използвани разумно.
Смяната ми през 2020 стана без никакви мотиви и причини. Наблюдавах какво се случва в болницата. Доста от информацията е публична. Отстраняват се от работа достойни колеги. Видно от НЗОК приходите и преминали болни намаляват. Още преди да напусна правих забележки на прокуриста за неправилни и несъобразени с правилата управленски решения, раздаване на нецелесъобразно ДМС и други управленски грешки. Когато управляваме публични средства, не е същото като да управляваме свой личен бизнес. Отговорността трябва да е много по-голяма, защото риска не го носим ние, а данъкоплатците. Това са парите от ежемесечните осигуровки на всеки един гражданин. Парадоксално, хората управляват по-нехайно публичните средства, отколкото биха управлявали своя собствен бизнес. Така се стига до неплатежоспособност – нещо, което не искам да виждам в болницата в своя град. Всеки гражданин трябва да мисли така – къде отиват моите пари, удръжките от фиша на заплатата ми всеки месец; кой ги управлява; как? Всеки служител също трябва да мисли – искам ли двойна заплата днес и неплатежоспособност на моята фирма/компания/дружество утре?
Как минаха конкурсите?
През юни 2020 директорът на ямболската болница беше назначен на поста си без да преминава през конкурс, въпреки вече влязлото в сила към онзи момент (май 2020) законово изискване за необходимостта от прозрачна конкурсна процедура при избор на директори и членове на бордове на публични дружества.
През Януари 2021 бяха насрочени конкурси във всички държавни болници, като целта беше преди изборите да бъдат завършени и договорите за управление да бъдат подписани за следващите три години. Това беше тема, широко обсъждана в медиите. Повечето конкурси бяха само с един кандидат, заради политическата им предопределеност.
Моето явяване на първият конкурс беше изненадващо и може би нелогично – както за оценяващите, така и за другия кандидат, който се явяваше формално, за да бъде избран, потвърден и най-накрая легитимен по форма. По тази причина и заради категоричната си политическа подкрепа (към този момент той беше водач на предизборната листа на управляващата партия), той беше представил меко казано незадоволителна стратегия за развитие на лечебното заведение, което управляваше вече около година.
Тук е моментът да отбележа, че стратегията не е просто доклад, научен труд или теоретична разработка. Тя представлява стратегически бизнес анализ, на базата на който се предполага, че ще се вземат всекидневните управленски решения в мандата на кандидата.
Още повече, когато вече управляваш дадено дружество, предполага се, че действително имаш изградена стратегия за устойчивото му развитие. Конкурсът не е състезание кой ще напише по-добър пожелателен труд, а е състезание на идеи, концепции и реална бизнес обоснованост на тези стратегии. Една такава стратегия няма как да бъде няколко хвърчащи листа, заради сериозността и обхвата на темата.
Аз подготвих концепция за развитие на болницата. Считам, че там съм вложил всичко онова, което е необходимо, според публикуваните изисквания и критерии. Комисията обаче дисквалифицира и двама ни, тъй като моята стратегия беше по-силна от конкурентната. Очевидно нямаше политическа воля да се изпълни закона, а именно – да има обективна и прозрачна оценка и избор. Както при освобождаването ми от поста, така и при дисквалифицирането ми от конкурса, нямаше ясни и формални мотиви защо съм получил оценка, категорично неотговаряща на качеството на стратегията ми.
Вторият конкурс се проведе през май 2021. Тогава комисията отново не класира и двама ни, но потвърди, че моето представяне е било по-силно. Също така даде точни насоки и рецензии какво се очаква от кандидатите и как са формирани оценките им. Съобразих се с насоките на комисията, направих редакции и подобрения в стратегията си и при третия конкурс бях класиран на първо място.
Не знам защо никой от колегите ми в Ямбол /имало е канени/ не се яви, да участва в конкурса, да поеме отговорност
Как изглежда "Свети Пантелеймон" сега?
Към момента мога да коментирам единствено публичната информация, до която имам достъп. Видно е, че финансовата наличност не е добра. Намалени са преминалите болни, респективно приходите, а разходите са увеличени. Подобна тенденция не е позитивна и може би е една от причините за емоционалното (или пък рационалното) подаване на оставка на Рунков.
Верни ли са тия числа, които се появиха във ФБ за възнагражднията, получавани от ръководството?
Това лесно може да бъде изчислено и проверено съгласно правилника към ЗЗП, който урежда формирането на заплатите на ръководните длъжности. Тук има два въпроса. Първият е обективен – спазен ли е правилника? Вторият въпрос е етичен – заслужено ли е възнаграждението тогава, когато управляваш едно дружество недалновидно и неустойчиво и без ясна стратегия за неговото бъдеще?
Каква е сега атмосферата в здравното заведение?
Много от завеждащите отделения вече разбират критичната ситуация, имайки поглед върху обема дейност на своите отделения. Друга част от колегите са притеснени за бъдещето на специализациите си при загубата на акредитации.
Има и колеги, които асоциират настоящото ръководство с повишените си заплати и смятат, че след него ще е потоп и фалит. Бих искал да ги уверя, че заплатите не са заслуга на една личност, а на приходите и печалбата на лечебното заведение. Последните са резултат от труда на екипа и от разумна и далновидна стратегия за управление на дружеството. А също и от държавната политика в сектора.
Нека всеки се замисли как управлява собствения си домашен бюджет – ако в една година изхарчите всичките си приходи и спестявания, може би следващата ви година ще е по-трудна, освен ако не се удвоят приходите ви. Може би ще се замислите дали да влезете в дългове, за да си позволите да поддържате същия стандарт на харчене. Това са все прости въпроси, които трябва да си задаваме, когато правим оценки на събитията.
Какво предстои?
Предстои първо т.нар. Акционерно събрание, което да ме "въведе" официално на длъжността Изпълнителен директор
Предстои задълбочен анализ на цялостната дейност – лечебна, структурна и финансова. Проверка на обществените поръчки и капиталовите разходи. Одит от МЗ и други институции.
Информиране на обществеността за реалното състояние с обективно и доказуеми факти и цифри, до степента, която позволява същите да бъдат публични.
Заедно с това – стратегически анализ на развитието в следващите години, което трябва да се постигне.
Предстои публичност, доверие, уважение и общи усилия да бъдем реално и устойчиво успешни.
Как стоят нещата с изграждането на Новата болница
Убеден съм, че новата болница трябва да я има. Това е единствения път на Ямбол към модерно здравеопазване. Винаги е била моя мечта като лекар и като гражданин на Ямбол. А като директор – по мое време бяха направени и двата нови проекта за нея.
Не съм запознат как вървят в момента дейностите. Не мисля, че като граждани получихме ясна и точна информация за прогреса на проекта и изхарчените до момента пари по време на пресконференцията за новата болница, дадена от директора.
Чух, че ръководството пожела да изпише със златни букви името на политици, адвокати и прочие деятели за все още нереализирания проект. Истината е, че това не е проект за нечие его, не е и проект, с който да позлатим имената си. Тя е за гражданите на Ямбол и за поколенията, които идват.
Дано в новата болница има и акредитирани отделения да се раждат децата на Ямбол, защото в момента няма… Златните букви са за всеки данъкоплатец, който я финансира и за всеки, който истински ще се труди в нея. И преди всичко няма да вреди.
За съжаление 42 години „новата“ болница не е завършена защото винаги се е мислило не кой да я направи а кой да не я направи. Крайно време е да мислим съзидателно, да мислим повече от една година напред, повече от един мандат напред и да мислим какво оставяме на тези след нас, които ще живеят в града. Може би един от позитивите на така коментираната ми възраст е, че мисля повече от една крачка напред. Мисля също така какво оставяме за тези, които идват. Не е хубаво да оставяме наследства от дългове.
Готвите ли се за т.нар. четвърта Ковид вълна?
По мое време направихме структурите за лечение на COVID болните. Вече всички имаме опит. За съжаление отделението по инфекциозни болести не работи редовно, заради липса на лекари. Това носи повишен риск.