в Деня на Храбростта и Българската армия падналите за свободата и целокупността на България...
Просто подминаха паметника на Георги Дражев и загиналите във войните ямболци.
Бел. Яс - паметникът дори не е създаден и ситуиран в Ямбол по времето на т.нар. тоталитарен период, а години преди 9.Септември 1944 г. И е един от най-внушителните в България. За управляващите ни сега това няма значение. Просто го подминали..Напред към ритуалите пред Бялата сграда срещу читалище "Съгласие"..
Откакт ГЕРБ са на власт, дори Съединението на България, дори 3 Март се чества с поднасяне на цветя и венци, пред разположения в центъра паметник на ямболските възрожденци (един от списъка там,дори е умрялс лед Освобождението, друг от собствена смърт, много преди него).Слава и чест на възрожденците разбира се,но...
Но сега на 6 Май да минеш и заминеш шествайки Паметника на Георги Дражев и загиналите във войните ямболци....
Не, че тия същите вчера не честваха 100 години от Първата световна война (годишнината мина преди много повече от половин година, играейки си на войници във възстановка на една битка от сражение, което българската армия (11-ти Сливенски пехотен полк) губи от сърби англичани и сенегалци ( при това в началото на сраженията на върха сме били ние, а те го превземат и чиято сто-годишнина е след почти 6 месеца..
Снимката е на ПР-те, в офицзиалната им информация също няма ни думичка, дори да са се спрели, за да отдадат чест., ако не почит и цветя...
Друго си е на Центъра до шадраваня...Пред сградата на властта им...
Паметниците не са за мъртвите. Те са за живите!!!
Ех, колко ни се иска даима ама реално опровержение...
Карай бе, нали на 9 Май - министърът от Кукорево ще посреща в Ямбол бйната част от Афганистан...
Покойници, вий в други полк минахте,
де няма отпуск, ни зов за борба,
вий братски се прегърнахте, легнахте
и "Лека нощ" навеки си казахте -
до втората тръба.
Но що паднахте тук, деца бурливи?
За трон ли злат, за някой ли кумир?
Да беше то - остали бихте живи,
не бихте срещали тъй горделиви
куршума... Спете в мир.
Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.
Но кой ви знай, че спите в тез полета?
Над ваший гроб забвеньето цъфти.
Кои сте вий? Над сянката ви клета
не мисли никой днес освен поета
и майките свети.
Борци, венец ви свих от песен жива,
от звукове, що никой не сбира:
от дивий рев на битката гръмлива,
от екота на Витоша бурлива,
от вашето ура.
И тоз венец - той няма да завене,
и тая песен вечно ще гърми
из българските планини зелени,
и славата ще вечно пей и стене
над гробни ви хълми.
Почивайте под тез могили ледни:
не ще да чуйте веч тръба, ни вожд,
ни славний гръм на битките победни,
към вечността е маршът ви последни.
Юнаци, лека нощ!
..
.
.
.