Димитър Михов
Село Тенево понастоящем е най-голямото населено място в община „Тунджа”. През османската епоха се наричало Пандаклии. Представената тук народна песен е продиктувана от Тодора Кавалджиева (1915 – 2008) и е пример от автентичната българска поетическа, естетическа и философска стилистика.

„Чувайте мало и голямо
В Пандаклии село голямо,
Диньо, тоз Динков Диньо
Голяма сватба заправил,
Дванайсет шетарки извикал,
Със Тана стават тринайсет,
Тана ми Станчо Иванова.
Таз Тана на мама си думала:
- Мамо льо, мамо миличка,
Ши ида, мамо, ши ида
На чичов Диньо да шетам,
Венчана зълва да стана!
Мама на Тана думаше:
- Тано мо, чедо Тано мо,
Недей да отиваш, Тано,
Ти имаш много душмани!
Тана майка си не послуша,
Че стана Тана, отиде,
Четвъртък срещу петък
Играла е Тана и пяла,
Петък срещу събота
Легнали, че са заспали,
Сутринта рано станали
И са 'лябове месили,
Месили и са опекали,
И си главата умила,
И в лелини си отишла,
На леля си да се оплаче:
- Лельо мо, лельо миличка,
Мама ми, лельо, сърдита,
На тебе ши се оплача,
Лош сън съм снощи сънила,
Сватбата край село минава,
В дълбоки трапи паднахме,
Всичките, лельо, излязаха,
Само аз, лельо, останах,
Погледнах, лельо, нагоре,
Моите всички роднини,
Всички над трап висяха,
Всички в ръце ме държаха,
Мъчат се да ме извадят,
Но не можаха да ме извадят.
Леля на Тана думаше:
- Гледай си, Тано, сватбата,
Всеки сън 'ко бе казвал,
Човек нямаше да остане!
Тана леля си послуша,
Пак на сватба отиде,
Като сватба вече почнала,
Цялото село се сбрали,
Като пушка пукнала,
Тана в сърцето ударила,
Тана от хорото паднала,
Само една дума казала:
- Да се провали, проседне,
Който майка си не слуша,
Хубуу ми мама думаше!”

    Народните песни са съкровищница на българската култура. В тях се съдържа духа, който формира всеки народ и синтезира житейски поуки за бъдните поколения