В ранни зори кметът на село Кабиле Георги Динев, читалищните секретарки Миряна Тенева и Стоянка Костадинова и младежи от селото започнаха усилени приготовления за традиционния празник "Сирни заговезни", който се отбелязва в неделята, 7 седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни. Сирни Заговезни е обичай разпространен в цяла България. Наричан е с различни имена - Сирници, Сирни поклади, сщрница, рия, запоставане, Прошка, Неделя сиропустна и други. Той поставя началото на най-големия пост през година /Великият пост/, с него се свързват и кукерските игри и не на последно място прошката.
В българската народна традиция празника обозначава границата между зимата и пролетта - възраждащата се природа.
На празникът се иска прошка. По традиция по-младите посещават домовете на по-възрастни роднини и близки и искат прошка. Целуват ръка на родителите си и изричат "Прощавай, мале, тате..." , а те отговарят "Просто да ти е! Господ да прощава". В християнският смисъл да простиш е да повярваш в прошката от кръста на Голгота, да изпълниш сърцето си с любов и мир, за да посрещнеш Възкръсналия Христос /Великден/. Но дори и в чисто човешко разбиране прошката е символ на благородство и дълбок вътрешен мир.
На трапезата на Сирни Заговезни задължително присъстват млечни храни - сирене, кисело мляко, а също, яйца, риба, баница със сирене или праз, обредна пита (с форма на змия), печени ябълки, бяла халва. Това е последния ден, в който може да се заговява с млечни храни. След това започва Великия пост, който е седем седмици.
След празничната трапеза на Сирни Заговезни, вечерта се извършва ритуала Хамкане. На дълъг конец се връзвало яйце или халва. Децата трябвало да опитат да хванaт с уста яйцето, без да го докосват с ръце. Вярвало се, че само да го допреш със зъби - цяла година ще се радваш на добро здраве. След ритуала конеца се запалвал и възрастните гадаели по начина, по който гори каква ще е годината.
Всички жители и гости на с.Кабиле се насладиха на пресъздадения от фолклорен ансамбъл "КАБИЛЕ"с.Кабиле обичай"ЗАГОВЕЗНИ", Огромният огън който се вихреше в центъра на селото и кръшните български хора.