Каня ви на първата ми самостоятелна изложба „Корен”. Визуален очерк от срещите ми с бесарабските българи.
Първата ми такава среща се състоя през юли 2019 г., когато с Denislav Stoychev предприехме спонтанно еднодневно пътуване до село Стояновка в Молдова.

Там срещнахме прекрасни млади българи, с които знаех, че искам да общувам отново. Измина година и половина преди да осъществим следващото си пътуване до Бесарабия.

Изложбата е резултат от над 4000 км в път, повече от 25 посетени населени места и безброй
вдъхновяващи и смислени срещи.
https://fb.me/e/4cyjEoseU

Денислав Стойчев:

Михаела Аройо открива първата си самостоятелна изложба „Корен” на 22 април, четвъртък, от 16:30 часа в читалище „Просвета”, село Тенево. В 50 фотографии авторката показва ярки личности от Бесарабия, които допринасят за съхраняването на българското самосъзнание, като същевременно представя разноцветния културен контекст на региона. Пътуванията ѝ в Молдова през юли 2019 и януари 2021 и в Украйна през октомври-ноември 2020 са част от лично визуално изследване на българските общности в чужбина.

Жанрът, в който Михаела Аройо работи, е документална фотография. Младата варненка избира ямболското село Тенево като първа сцена за изложбата си, защото то е едно от по-значимите села, от които тръгват българи към Бесарабия в края на 18-и век. Също така, авторката вярва в смисъла на културните мероприятия в малките населени места и поддържане на духа на жителите им.

Проектът се осъществява с подкрепата на Национален фонд „Култура”.

22 април 2021
Читалище „Просвета”, село Тенево, Ямболска област.
дълго откриване от 16:30 до 19:00 часа

КОРЕН
ИЗЛОЖБА ДОКУМЕНТАЛНА ФОТОГРАФИЯ НА МИХАЕЛА АРОЙО
22 април 2021
Читалище „Просвета”, село Тенево, Ямболска област.
дълго откриване от 16:30 до 19:00 часа
__________
Потегляш на север от Варна, напускаш страната, прекосяваш две-три граници и се озоваваш отново сред българи – в Бесарабия си. Район разпределен между Молдова и Украйна, в който живеят българи, молдовци, украинци, румънци, руснаци, гагаузи, евреи, албанци.

Преселването на сънародниците ни към южните части на днешна Молдова и Украйна започва през 18-и век. По това време България е под Османско робство, а Бесарабия е част от Руската империя. Миграционните процеси започват след Руско-турските войни от втората половина на 18-и век и първата половина на 19-и век. Много българи, предимно от югоизточна България, изплашени от турската тирания, решават да избягат заедно с изтеглящата се руска войска след войните.

От тогава Бесарабия променя териториалната и политическата си принадлежност многократно. Територията е контролирана, в различни периоди, от Руската империя, Влашко и Молдова, Румъния, СССР, а днес е разделена между държавите Молдова и Украйна. Тези постоянни промени създават предпоставки за културна асимилация на българите, но въпреки това те успяват да запазят езика, културата и обичаите си.

Настоящото визуално изследване документира ярки личности от Бесарабия, които допринасят за съхраняването на българското самосъзнание, като същевременно представя разноцветния културен контекст на региона. Фотографиите са заснети по време на три пътувания из Бесарабия – юли 2019 в Молдова, октомври-ноември 2020 в Украйна и януари 2021 в Молдова.

Проектът е осъществен с подкрепата на Национален фонд „Култура”.