Отшумя ехото от многогласните чанове, хлопки и шумът на ритмичните стъпки от магическите танци на кукерите. „Кукерландия 2018” отмина. До следващата 2019 година ….
ВСИЧКИ ОФИЦИАЛНИ СНИМКИ ТУК
https://www.facebook.com/media/set/edit/a.2014791708566123.1073741842.144824625562850/
Фестивалът тази година се проведе от 22 до 25 февруари. В тазгодишното му издание участваха 77 състава. Наред с гостуващите групи, участие взеха и 10 групи от селата на община „Тунджа“ - Калчево, Хаджидимитрово, Чарган, Челник, Могила, Веселиново, Маломир, Победа, Търнава и Кабиле. Участниците в групите от общината бяха над 340. Кукерските групи представиха различни ритуали, символизиращи пробуждането на природата, новото начало, надеждата за по-добро.
Четири дни кукери, бабугери, сурвакари, мечкари, джамалари, булки, моми и ергени, цигани и старци благославяха за здраве и берекет. Представяха битката между доброто и злото. И съвсем естествено побеждаваха добрите сили.
Кукерството е един от символите на България, най-големият и зрелищен български обичай, чийто корени са дълбоко в далечното минало.
Всяка година в периода между Месни и Сирни Заговезни (Сирница), в община „Тунджа”, от къща на къща зазвъняват десетки звънци, звуците на гайдата и тъпана се чуват отдалеч и „младоженецът” загубва гласа си, за да не остане дом, в който да не е прогонено злото и да не е стигнала благословията за благополучие, за плодородие и здраве на хората и добитъка. Пъстрата магия от цветове, звуци и ритми увлича и завладява всички, дошли да се насладят на този нережисиран спектакъл, идващ от сърцето на хората и наситен със символиката от вярвания на древните жители на тунджанската земя.
Тунджанските кукери - това са хората, които обичат и пазят традициите, които ни карат да се чувстваме горди, че сме българи.
През 2018 година територията на фестивала се разрасна още повече, като освен целия градски парк завладя и площадното пространство около Безистена. Всичко, която можеше да се види там беше обединено под мотото: „На празника – градът среща селото“. Там беше показано цялото многообразие, пъстрота и устойчивост на традициите в населените места от община „Тунджа“.
В съботния и неделния ден всеки, който минеше от южната страна на Безистена имаше възможност да се наслади на типични зимни ястия и напитки, характерни за 17 населени места от тунджанския регион.
На везаните месали, извадени от раклите, се сервираха местни ястия, сред които имаше традиционни катми и мекици, домашни питиета с вкусни мезета, баници, питки, боб със зеле и много други, все гозби, които пресъздаваха атмосферата на старата селска къща.
Освен това през двата дни присъстващите имаха възможността да се насладят на изпълненията на самодейни певчески и танцови състави от 15 населени места от община „Тунджа“.
Гостите на фестивала разгледаха фотоизложба, чиито фотоси бяха ретроспекция за развитието и съхранението на кукерската традиция от кукерската група на село Чарган през последните 80 години.
На 24 февруари 2018 г., от 15.30 часа, като част от фестивалната програма, се проведе и празникът „Кукеровден” в с. Кабиле.
Тази година той съвпадна с Тодоровден. Именно поради тази причина гостите на Кукеровия ден бяха посрещнати с каруци и файтони, с които се придвижиха до центъра на селото, където, както повелява традицията, „захраниха“ конете на стопаните.
След това кукери и гости на празника посетиха дома на Атанас и Мария Косеви. Там по стародавна традиция бяха посрещнати с богата трапеза. Кукерите благословиха стопаните и играха за здраве и берекет. Празничното шествие продължи по улиците на с. Кабиле и се отправи към центъра на селото, където беше подготвена празнична програма.
Приветствия към присъстващите отправиха кметът на община „Тунджа“ Георги Георгиев, кметът на село Кабиле Георги Динев и кметът на община Ямбол Георги Славов.
Изпълненията на самодейката Тодорка Карамболова и децата от детска градина „Изворче“, с. Кабиле, направиха програмата още по-богата. Кукери от групата на село Калчево символично предадоха своите маски на по-младите участници, за да продължат да съхраняват във времето кукерската традиция. Концертът завърши с изпълнението на фолклорен ансамбъл „Тунджа“.
Всички групи, които взеха участие в празника, получиха от името на организаторите грамоти за участие.
На 25 февруари 2018 година, от 11.00 часа, като част от фестивалната програма, се проведе и празникът „Кукериада” в с. Чарган. Това е и новия момент в тазгодишното издание на международния маскараден фестивал.
През 2000 г. там се провежда Национален кукерски празник, който дава началото на настоящата „Кукерландия“, която познаваме и до днес. По време на празника бяха отбелязани и 80 години от създаването на кукерска група „Кукери“, с. Чарган. Групата, която съхранява и пресъздава „кукерството“ без прекъсване вече над осем десетилетия, символично предаде тази традиция на малчуганите от детските групи в селата Тенево и Победа. Предавани от поколение на поколение, преплитайки се с новостите на всяко време, кукерските игри са достигнали и до наши дни. Именно така ще се осигури приемственост и опазване на тази стародавна тунджанска традиция, за да се помни и да се знае от младите поколения.
Резултатите от конкурсната програма на „Кукерландия 2018” са вече факт - 3 първи награди са за кукерските групи на община „Тунджа” от селата Веселиново, Маломир и Победа, а от вторите награди, две са за групите на Кабиле и Челник.
Награда за персонаж беше отсъдена за „магарето“ на кукерската група на село Могила.
Кукерите от село Чарган станаха носители на специалната награда на кмета на община „Тунджа“, а групата от Калчево беше отличена с наградата на кмета на община Ямбол.
Състезателният характер на „Кукерландия‘ 2018” не е водещ в желанието на тунджанските кукери да продължат традицията. Всички кукерски групи от общината си тръгнаха с удовлетворението, че са успели да създадат настроение у публика и жури, с помощта на всеотдайността, с която пресъздават богатството на традицията.
Организаторите на маскарадния фестивал „Кукерландия” – общините „Тунджа” и Ямбол, ще продължават и в следващите му издания да го правят все по-атрактивен за участниците и привлекателен за публиката, защото фолклорът е онова златно клонче от дървото на живота, което ни разкрива традициите, мислите, надеждите на хората, които са живели преди нас по тези земи.