Изпращаме годината на АБСУРДИТЕ
Годината, в която България се изправи сама срещу себе си.
В битката за лидерския пост на ООН.
Годината, в която някой реши, че Цецка може да е президент.
И тя се разплака. И ни разкри своите тайни. Ей така. В ефир.
Годината, в която Меглена Кунева е министър на образованието.
И имаме нов закон за образованието, който някак никой още не разбира.
Годината, в която патриотизмът сякаш вече не е ценност, а мода.
Изпращаме годината на СЪЗИДАНИЕТО
Годината, в която написахме новите проекти.
Стартирахме новите услуги. Донесохме повече усмивки.
Изпращаме годината на ПРИЗНАНИЕТО и ДОВЕРИЕТО
На хората.
PS И в края на тази 2016 година, някак си дадох сметка,
че не времето променя хората. А хората променят хората.
И както казва моята малка пораснала дъщеря Алина,
„Вероятно вече си голям“