- Местната активна група в община Тунджа е пример от България в т.нар. "структурни мерки", отнасящи се до създадените партньорства за изпълнение на интеграционните политики...

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/mnenia/2016/07/14/2794744_ek_za_romskata_integraciia_lipsva_realen_napreduk/

ПРИЗНАНИЕ ЗА ОБЩИНА „ТУНДЖА” ОТ ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

Европейската комисия публикува Годишния доклад за Оценка на прилагането на рамката на ЕС за национални стратегии за интеграция на ромите и на Препоръките на Съвета за ефективни мерки на интеграция на ромите от държавите-членки за 2016 година.
Община „Тунджа” е единствената община от България, която е спомената  като добър пример за множество успешни практики при ромската интеграция.
Местната активна група, създадена по проекта РОМАКТ е пример за така наречените „структурни мерки“, отнасящи се до създадените партньорства при изпълнение на интеграционните политики.
Община „Тунджа” е положителен пример за ползите от овластяване на местни активни групи (МАГ) за създаване на политики за интеграция. МАГ  идентифицира и приоритизира необходимите действия за решаване на проблемите на уязвимите групи в областта на образованието, заетостта, здравеопазването. В резултат на съвместната работа между  община „Тунджа” и МАГ е разработен Общинския план за интеграция на ромите (2015-2020 г.). Той е част от дългосрочната инвестиционна програма, която съдържа по-рано приложени мерки, като отмяната на таксите в детските градини, и бъдещи проекти - социални жилища, равен достъп до качествени здравни услуги и др.
Този доклад на Европейската комисия е показателен за това, че община „Тунджа“ продължава да върви в правилната посока – заедно с хората, в полза на хората. Това е потвърждение, че община „Тунджа“ е пример в предоставянето на важни услуги за всички свои граждани.
Защото най – голямата сила на жителите на общината е в това да бъдат заедно!

ЕК за ромската интеграция: Липсва реален напредък

Европейската комисия втвърди тона си спрямо липсата на напредък на политиките за интеграция в държавите-членки. Къде е България?

Половин десетилетие след публикуването на Рамката на ЕС за национални стратегии за интеграция на ромите и обявеното от нея Европейско десетилетие на ромското включване, липсата на реален напредък е видима в почти всички сфери и държави. В резултат, Европейската комисия втвърдява тона си при оценката на държавите-членки и за първи път заговори за развитие на стратегически подход за интеграция след 2020.

Това е видимо в Оценката за изпълнението на Рамката на ЕС за интеграция на ромите и на Препоръките на Европейския съвет за ефективни мерки за интеграция на ромите от държавите-членки, публикувана от Европейската комисия на 27 юни. Докладът съдържа Комюнике (Communication) с основните политически оценки, изводи и препоръки, както и Работен документ на Комисията (Commission Staff Working Document) със синтезирани успешни практики от всяка държава-членка и констатации и препоръки към всяка държава, включително към кандидатите за членство.

Продължаване и дори задълбочаване на проблемите ("предизвикателствата") в повечето сфери, както и липса на реален напредък в изпълнението на интеграционните политики на терен са най-често срещаните констатации в Комюникето. По този начин е обобщено положението в сферите на анти-дискриминацията, заетостта, здравеопазването и жилищните условия. Леко положително развитие е констатирано единствено в образованието и подсигуряването на финансиране, като последното се отнася преди всичко до подсигуреното европейско финансиране, но не и до ангажимента на държавните бюджети, който остава незначителен. Докладът е наличен тук.

Смяна на тона

Смяната на тона на Европейската комисия при оценката на държавите-членки и подаваните от тях отчети е видима дори при бегло сравнение на ежегодните доклади, публикувани от Комисията. Ако през 2014 г. водещият тон бе оптимистичен, то през юни 2016 г. нещата звучат по друг начин: отчетени са позитивните стъпки, но изводът е, че "усилията не успяват да спрат по-нататъшното влошаване на условията на живот на ромите и широко разпространената враждебност от мнозинствата".

В същото време по-критичният тон на Комисията не води до нови механизми на въздействие и взаимодействие с националните правителства. Докладът споменава за започнатите наказателни процедури спрямо държави-членки заради сегрегация в образованието без да ги разглежда като механизъм на въздействие.

В заключителната си част комюникето настоява пред държавите-членки:
- да засилят своето анти-дискриминационно и анти-расистко законодателство,
- да не предприемат етнически мотивирани изселвания, а в случай на изселване да подсигурят алтернативно жилищно настаняване за семействата, чиито единствен дом е разрушен: изискване, което България определено не изпълнява, както показаха случаите в Гърмен и Варна през 2015;
- да преодолеят образователната и жилищната сегрегация: проблем, който е изключително остър и в България,
- да въведат защитни механизми, гарантиращи че основните интервенции достигат до ромите,
- да разширят в национален мащаб успешните пилотни инициативи за ромска интеграция: искане, което неправителствените организации постоянно отправят, тъй като в България има множество успешни практики, които не се превръщат в национални политики;
- да доразвият своите системи за събиране на информация, мониторинг и оценка, така че да гарантират прозрачност и отчетност, както и да отчетат реалните резултати: подобна система се развива понастоящем в България със средства от ОП "Развитие на човешките ресурси",
- да развият / използват Националните ромски платформи, за да гарантират участието на всички заинтересовани страни: това изискване звучи особено актуално за България, където Националният съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси не функционира ефективно от години и не подсигурява гражданското участие.

България в доклада

България е сред най-често споменаваните страни в Работния документ на Комисията, който оценява напредъка на всяка държава. Тя е страната с най-много успешни практики за интеграция на ромите, но в същото време оценката на интеграционните политики разкрива проблеми (скрити зад брюкселската дума "предизвикателства") в почти всички тематични области.

Десет са успешните примери за интеграционни дейности в България:
- кампанията "Заедно сме по-добри...", организирана от Център "Амалипе" и двугодишен проект на Асоциация "Интегро" за борба с речта на омразата са посочени като примери за борба с анти-ромските стереотипи;
- приемането на новия Закон за предучилищното и училищното образование (по-точно: въведените от него целодневна организация на учебния процес, стандарт за гражданско и интеркултурна образование и забрана за формиране на сегрегирани паралелки) и превърналият се в политика проект за подкрепа на образованието в средищните училища са успешните български примери в областта на образованието;
- ромските трудови медиатори, назначени по националната програма "Активиране на неактивни лица" са намерили място сред моделите за повишаване на нивата на заетост;
- в областта на здравеопазването България е представена с 3 практики: здравните медиатори, Нацоналната мрежа на здравните медиатори и Програмата за подкрепа на роми, обучаващи се в медицински университети;
- Местната активна група в община Тунджа е пример от България в т.нар. "структурни мерки", отнасящи се до създадените партньорства за изпълнение на интеграционните политики;
- международният проект "Ранните бракове – култура или злоупотреба", изпълняван и в България от Център "Амалипе".

Както се вижда, противно на господстващото в България мнение, че нищо добро не се случва на терен, докладът дава успешни примери от дейността на организации, институции и местни власти. Оценени са и единствените бегли опити за превръщането на успешни практики в политики.

В същото време последващата оценка за цялостното изпълнение на политиките за интеграция във всяка страна от ЕС разкрива множество отворени проблеми пред България: при това, в същите области, от които са изведени успешните практики. Основните изводи за България, посочени в Работния документ на Комисията са:
- реален напредък е постигнат преди всичко в частичното подсигуряване на финансиране от Европейския социален фонд за изпълнението на "меките" мерки на Общинските плановете за интеграция на ромите. В същото време липсва финансиране за "твърдите" мерки, свързани с благоустройството и жилищните условия: тези изводи не могат да бъдат оспорени. Обявените конкурси за образователна интеграция по ОП "Наука и образование за интелигентен растеж" и предстоящата операция "Интеграция" по ОП "Развитие на човешките ресурси" ще предоставят на общините частичен ресурс за изпълнение на техните общински планове за интеграция. В същото време ОП "Региони в растеж", Програмата за развитие на селските райони и държавният бюджет не предоставят актуални възможности за инвестиции в инфраструктурата в ромските квартали;
- постигнат е напредък и по отношение на законодателството в сферата на образованието, но трябва да се отдели допълнително внимание на десегрегацията, превенцията на отпадането от училище и осигуряването на реален достъп до качествено образование за ромските деца: тези изводи също трудно могат да бъдат оспорени. Приетият през септември 2015 г. Закон за предучилищното и училищното образование (ще влезе в сила от 1 август 2016 г.) предвижда създаването на стандарт за гражданско и интеркултурно образование и забрана за формиране на сегрегирани паралелки в училища и детски градини с деца от различни етноси. Но законът не забранява сегрегираните училища и поставя сериозни предизвикателства пред училищата в селските райони, отнемайки им осми клас, който преминава в средното образование. Дали това няма да доведе до закриване на десетки училища и отпадането на хиляди ученици, колко от основните училища ще успеят да се превърнат в "обединени" (1 – 10 клас) при положение, че няма финансиране за това: все въпроси, които ще имат значение за образователната интеграция ;
- сериозните проблеми в областите на заетостта, здравното осигуряване и жилищните условия остават: в посочените области проблемите са очевидни и никой не си прави труда да ги преодолее и проблематизира;
- необходим е по-добър механизъм за координация между заинтересованите страни – национални институции, неправителствени организации, местни власти: неефективността на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси е безспорен факт, който понастоящем не се отрича от никого. През 2015 г. не бяха предприети никакви мерки за реформирането му. От юни 2016 г. председателството на Съвета е в ресора на вицепремиера Дончев, който има шанса и отговорността да задвижи промяната, за която предшествениците му не намериха сили.

Множество успешни практики за ромска интеграция и проблем при превръщането им в национални политики: така с едно изречение може да бъде обобщено не-изказаното за България в Работния документ на Комисията.