Днес, Трети март 2016 г., ние честваме 138-мата годишнина от Освобождението на България. Тази дата бележи възкресението на българската държава, загубила назад във вековете своята политическа и културна свобода. Дълъг е пътят, докато възвърнем напълно нашата идентичност и суверенитет, а Сан-Стефанска България се превръща в символ на националното ни единение.
В съвремието ни много исторически факти са различно интерпретирани или изопачавани. Тук, на този мемориален паметник, аз няма да Ви говоря за нашата история, а за свободата и саможертвата.
Свобода жадувана, изстрадана и чакана.
Тя нямаше да бъде възможна без делото на народните будители, на Караджата, Раковски, Левски и Ботев,  на жертвите от потушените с жестокост въстания. Нямаше да бъде възможна без саможертвата на хилядите руски, украински, фински и други войни, на българските опълченци и всички дали живота си за нашето  Освобождение.
И когато сега сведем чела в знак на преклонение към загиналите за нея, нека не забравяме, че наш ДЪЛГ като народ е да ги  помним и да не се отричаме от миналото си. Защото без тази саможертва нямаше да го има нашето ДНЕС и щяхме да сме осъдени на забвение.

ПОКЛОН ПРЕД ПРОЛЯТАТА ЗА СВОБОДАТА НИ КРЪВ!

ЧЕСТИТ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК, БЪЛГАРИ!

Георги Гергиев-- кмет наобщина Тунджа"

леннаУС наНациовалнотосдружение на общините в република България