но решението подлежи на обжалване в ъв Върховния административен съд. Засега жалбоподателят дължи 2200 лева на общината..

Р Е Ш Е Н И Е

№ 120/6.11.2015г.                                              гр. Ямбол

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД   шести   състав

На тринадесети октомври две хиляди и петнадесета година.                                                              

В открито съдебно заседание в следния състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ

                                              

Секретар: Ст. П.

Прокурор: Ж. Илиев

Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно дело № 113 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Делото е образувано по искова молба от А.К.И., ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адвокат В.К. ***, с искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 50 000.00 лева, като обезщетение за причинените му имуществени вреди, представляващи заплатени разходи и пропуснати ползи от добив на домати „*” – сорт „**” за площ от 6.100дка. в имоти № 091019 и № 091018 в землището на с.М., общ.Тунджа през стопанската 2014 – 2015г., ведно със законната лихва, считано от 23.06.2015г. до окончателното изплащане на сумата.

В съдебно заседание от името на ищеца А.К.И. се явява процесуалният му представител адвокат В.К., която поддържа предявения иск на основание изложените в него съображения и претендира за присъждане на направените по делото разноски в размер на 910.00 лева, от които 10.00 лева държавна такса, 300.00 лева за възнаграждение на вещо лице по назначената агро-икономическа експертиза и 600.00 лева адвокатски хонорар. В представените по делото писмени бележки от пълномощника на ищеца се излагат допълнителни аргументи в подкрепа на предявената искова претенция.

         За ответната страна Община „Тунджа” - Ямбол се явява като процесуален представител адвокат Е. И., която оспорва исковата молба. Моли за присъждане в полза на ответника на направените от него разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 2000.00 лева и 200.00 лева внесен депозит за възнаграждение на вещо лице. В допълнително представено по делото писмено становище от името на процесуалния представител на ответника се излагат отново доводи за неоснователност и недоказаност на предявения иск.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Ямбол намира така предявения иск на ищеца за имуществени вреди за частично основателен за сумата от 6475.00 лева, от които 3700.00 лева направени разходи и 2775.00 лева пропуснати ползи.

         ЯАС, като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства по реда и условията на чл.154, ал.1 и чл.235, ал.2 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, ведно с доводите  и изразените становища прие за установено от фактическа страна следното:

         На 25.07.2014г. ищецът А.К.И. сключил договор за наем № 4 на земеделска земя със свидетеля Н.А.К., който му е син. С договора И. придобил правото да ползва временно и възмездно два съседни земеделски имота находящи се в землището на с.М. – нива с № 091018 и площ 3.000дка, и нива № 091019 с площ от 3.100дка. Имотите били собственост на Н.К. по силата на нотариален акт. № 1, т.4, рег.№ 3506 по н.д. № 499/30.06.2014г. и нотариален акт № 28, т.1, рег.№ 259 по н.д. № 26/17.01.2014г.

         И. подал заявление с вх.№ 24-49/29.07.2014г. до Общинска служба по земеделие община „Тунджа” по чл.70, ал.1 ППЗСПЗЗ във вр. с чл.37б, ал.3 от ЗСПЗЗ, в което включил и двата посочени по-горе имота.

         Междувременно жалбоподателят установил, че процесните имоти се обработват от трети лица, поради което подал молба с вх.№ 9400-3999/05.12.2014г. до кмета на община „Тунджа” с искане да бъде издадена заповед за изземването им от неправомерните ползватели на основание чл.34 от ЗСПЗЗ. В резултат на проведеното административно производство във връзка с подадената молба кметът на община „Тунджа” издал Заповед № РД-0158/09.02.2015г., с която отказал изземването на ПИ № 91018 с площ 3.000дка и ПИ № 91019 с площ 3.100дка, находящи се в землището на с.Маломир, обл.Ямбол.

         Собственикът на имотите Н.А.К. ***-615/05.03.2015г., с която поискал да бъде издадена заповед на основание чл.34 от ЗСПЗЗ за изземване на имот № 091018 с площ 3.0дка и имот № 091019 с площ 3.1дка от лицата И. Д. Ст. и С. Г. С.  С писмо изх.№ 9400-615-1/11.03.2015г. кметът на община „Тунджа” отказал да издаде исканата заповед като посочил, че е незаконосъобразно да се проведе процедура по реда на чл.34 от ЗСПЗЗ преди изтичане на стопанската година. К. обжалвал отказа на кмета обективиран в цитираното писмо пред Районен съд – Ямбол. Ямболският районен съд постановил решение № 327/29.05.2015г. по адм. дело № 588/2015г. по описа на съда, с което отменил като незаконосъобразен оспорения с жалба от Н.А.К. *** отказ на кмета на община „Тунджа”, обективиран в писмо изх.№ 9400-615-1 от 11.03.2015г. за издаване на заповед по чл.34 от ЗСПЗЗ за изземване на имот № 91018 с площ от три декара и имот с № 91019 с площ от 3.100 дка, находящи се в м.”Площта” в землището на с.М., обл.Ямбол. и върнал преписката на кмета на община „Тунджа” за продължаване на процедурата, съгласно указанията на съда дадени в мотивите на решението.Решението на ЯРС е влязло в сила на 23.06.2015г.

         В изпълнение на съдебното решение кметът на община „Тунджа” издал заповед № РД-0875/07.07.2015г., с която наредил да се изземат от И.Ст. и Ст.Ст. ПИ № 91018 с площ 3.000 дка и ПИ № 91019 с площ 3.000 дка по КВС на с.М., област Ямбол и да се предадат на Н.А.К., като собственик на процесните имоти.

         По силата на издадената заповед назначената с нея комисия изготвила констативен протокол с дата 16.07.2015г., с който приела решение, че поради отсъствието на заинтересованите страни, които били надлежно уведомени да се явят, изпълнението на заповед № РД-0875/07.07.2015г. на кмета на община „Тунджа”  за изземване на имотите не може да бъде изпълнена.

         По делото е представен и приложен като доказателство нотариално заверен договор сключен на 19.05.2015г. между ищеца А.К.И. и свидетелката З.Г.Г. за производство на 15 000 бройки зеленчуков разсад от домати * от З.Г.Г., поръчени от А.К.И., на обща стойност 3000.00 лева. Представена е квитанция с дата 19.06.2015г. за сумата от 3000.00 лева, платена от А.И. на З.Г..

По делото е приложена и приета като доказателство Анкетна карта за регистрация на земеделски производител А.К.И. с ЕГН ********** с дата на заверка 05.03.2015г. от ОД”Земеделие” гр.Ямбол и Анкетен формуляр с дата на заверка 04.03.2015г. от ОСЗ”Тунджа-Ямбол” за землище с.М., община „Тунджа”, също от името на А.К.И. с ЕГН **********.

В рамките на съдебното производство е назначена и изготвена агро-икономическа експертиза от вещи лица С.И.М., инженер-агроном, лицензиран оценител на земеделски земи и Ж.Д.Ж. – специалист по счетоводна отчетност.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

         Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и се разглежда по реда на глава единадесета от АПК.

Исковата молба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от подаването й. Разгледана по същество исковата молба е неоснователна поради следните съображения:

Отговорността по ЗОДОВ е обективна. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от действия или бездействия на техни органи или длъжности лица при или при повод на изпълнение на административна дейност. Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от отговорното длъжностно лице. Вредата като правен институт представлява накърняване имуществото на правните субекти или на техни неимуществени блага. Когато е засегнат патримониумът на едно лице вредата е имуществена, тя се състои в претърпяване загуба или пропусната полза. Границите на отговорността се разпростират до вредите, "които са пряка и непосредствена последица от увреждането". Неимуществените вреди представляват сериозно засягане на личността и достойнството на гражданина, изразяваща се в претърпяване на болки и преживявания на страдания.

Отговорността на държавата или на общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразните актове, действия или бездействия на техни органи или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност може да бъде ангажирана при безспорната установеност на елементите от фактическия състав на нормата на чл.1 от ЗОДОВ. Отговорността възниква при наличие на няколко комулативни предпоставки – неимуществена и/или имуществена вреда /причинена загуба или пропусната полза/; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата /или общината/; вредата да е настъпила при или по повод изпълнение на административна дейност, както и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общината по посочения ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна.

В настоящото съдебно производство наведените от ищеца фактически основания за предявения иск са претърпените от него имуществени вреди от направените разноски във връзка със заплатените разходи за подготовката и отглеждане на домати „*” – сорт „**” на площ от 6.100дка. в имоти № 091019 и № 091018 в землището на с.М., общ.Тунджа през стопанската 2014 – 2015г., както и пропуснатите ползи от реализирането и продажбата на евентуалния добив от произведената продукция. В доказателствена тежест на ищеца е установяване на наличието на всички гореизброени предпоставки, обосноваващи основателността на предявения иск.

В исковата си молба и впоследствие в съдебно заседание ищецът твърди, че настъпилите за него вреди са причинени от незаконосъобразният отказ да бъде издадена заповед по реда на чл.34 от ЗСПЗЗ, обективиран в писмо изх.№ 9400-615-1/11.03.2015г. кметът на община „Тунджа”, което впоследствие било отменено с  решение № 327/29.05.2015г. по адм. дело № 588/2015г. по описа на Районен съд – Ямбол, влязло в сила на 23.06.2015г.

Следва да се има предвид, че отмененият административен акт не е издаден във връзка с молба от името на ищеца А.И., а по повод  подадена молба до кмета на община „Тунджа” с вх.№ 9400-615/05.03.2015г., от собственика на имотите Н.А.К., с която същият е поискал да бъде издадена заповед на основание чл.34 от ЗСПЗЗ за изземване на имот № 091018 с площ 3.0дка и имот № 091019 с площ 3.1дка от лицата Ив. Д. Ст. и Ст.Г. Ст. Въпреки, че впоследствие при съдебното оспорване на издадения отказ, Ямболският районен съд е конституирал като заинтересована страна по дело и ищеца  И., то следва да се има предвид, че същият не е пряк адресат на отменения като незаконосъобразен административен акт. Този извод следва и от обстоятелство, че с издадената на основание решение № 327/29.05.2015г. по адм. дело № 588/2015г. по описа на Районен съд, заповед № РД-0875/07.07.2015г. на кмета на община „Тунджа”, е наредено да се изземат от Ив. Ст. и Ст. Ст.ПИ № 91018 с площ 3.000 дка и ПИ № 91019 с площ 3.000 дка по КВС на с.М., област Ямбол и да се предадат на Н.А.К., като собственик на процесните имоти.

Ищецът А.К.И. има отношение към посочените имоти като наемател на основание на сключеният от него договор за наем № 4/25.07.2014г. със собственика на земеделска земя Н.А.К.. По силата на т.2.1 от раздел ІV на договора наемодателят К. се е задължил да предостави на наемателя И. ползването на имота в добро състояние и да не създава пречки и неудобства на наемателя при това ползване. Той обаче не е изпълнил това свое задължение, тъй като по делото се установи, че към момента на сключване на договора за наем е имало и друг сключен такъв между предишния собственик на земеделските  имоти и лицата Ив.Д. Ст., и Ст.Г. Ст. Това обстоятелство е посочено и в молбата на Н.К. вх.№ 9400-615/05.03.2015г., с която същият е поискал да бъде издадена заповед по реда на чл.34 от ЗСПЗЗ и да бъде въведен в посочените имоти, считано от 18.05.201г., именно когато изтича действието на договора за наем между предишния собственик и Ив.и Ст. Ст.

От изложеното следва, че отмененият отказ на кмета на община „Тунджа”/ обективиран с писмо изх.№ 9400-615-1/11.03.2015г./ и посочен от ищеца като административния акт, въз основа на който е претърпял претендираните от него имуществени вреди и пропуснати ползи, няма пряко и непосредствено действие за настъпването им, тъй като дали на ищеца е била осигурена възможността за ползване в пълен обем и по предназначение на наетите от него земеделски имоти е зависело на първо място от действията и бездействието на техния собственик Н.А.К., по силата на сключения от него договор за наем с ищеца А.К.И..

В този смисъл настоящия съдебен състав приема, че в конкретния случай не е налице фактическият състав за реализиране на отговорността на община „Тунджа” по отношение на изявена от ищеца претенция за причинените му имуществени вреди, тъй като липсва един от основните елементи и предпоставки за осъществяването на отговорността по реда на ЗОДОВ – наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда.

Предвид изложените съображения съдът намира, че исковата претенция на А.К. *** да бъде осъдена да заплати сумата от 50 000.00 лева, като обезщетение за причинените му имуществени вреди, представляващи заплатени разходи и пропуснати ползи от добив на домати „*” – сорт „**” за площ от 6.100дка. в имоти № 091019 и № 091018 в землището на с.М. общ.Тунджа през стопанската 2014 – 2015г.  е недоказана и неоснователна, поради което не следва да бъде уважена.

Що се отнася до искането на представителя на ответника за присъждане на направените по делото разноски за изплатено възнаграждение на адвокат и на вещо лице, настоящият съдебен състав счита, че същото е основателно и следва да бъде уважено, съгласно разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК и чл.78, ал.3 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК.

 Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Ямболският административен съд, шести състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск от А.К.И., ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адвокат В.К. ***, с искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 50 000.00 лева, като обезщетение за причинените му имуществени вреди, представляващи заплатени разходи и пропуснати ползи от добив на домати „*” – сорт „**” за площ от 6.100дка. в имоти № 091019 и № 091018 в землището на с., общ.Тунджа през стопанската 2014 – 2015г., ведно със законната лихва, считано от 23.06.2015г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА А.К.И., ЕГН ********** *** да заплати на Община „Тунджа” – гр.Ямбол направените по делото разноски за адвокат и възнаграждение на вещо лице в размер на 2200/две хиляди и двеста/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: /п/ не се чете