×

Внимание

EU e-Privacy Directive

This website uses cookies to manage authentication, navigation, and other functions. By using our website, you agree that we can place these types of cookies on your device.

View Privacy Policy

View e-Privacy Directive Documents

You have declined cookies. This decision can be reversed.

139 години от Бояджишкото клане

Понеделник, 18 Май 2015 12:55

На 17 май 2015 година жители и гости на село Бояджик почетоха паметта на героите си пред паметника „Априлец”, издигнат в чест на Бояджишкото клане през 1876 г.
На тази историческа местност земята под краката ни е по-истинска и по-българска. Вече 139 години тя винаги тръпне и помни оня ден, в който с кръвта си я напоиха нашите предци от родното ни село Бояджик.


Тук на това място се говори трудно, гласът трепери, мъка задавя гърлото. Тук, на това паметно и свято място заловените от турците младежи били накарани да играят хоро. Пашата обявил, че ако му изиграят хубаво българско хоро, ще ги пощади. С надежда да се спасят, младите се съгласяват да играят. Гайдата засвирва и младежите започват да играят хоро, без да знаят, че това ще бъде тяхното последно хоро! Шефкет паша наблюдавал самодоволно, но яростта у него надделява, той дал знак и започва свистенето на ятаганите, непозволяващи никой да се пусне от хорото. Така на последните съсечени се налагало да играят върху мъртвите тела на свои близки роднини и съселяни. Гърчовете на агонизиращите младежи били съпроводени с гърмежи на пищови от турците, които от упор доубивали своите жертви.
Кървавото хоро е кулминацията на Бояджишката буна, всичко е опожарено, разрушено, разграбено. Тогава са излезли думите „Бояджишката яма никъде я няма.“
Според исторически анализи на чужди дипломати „никой, който не е видял лично последствията от изгореното село, не може да си представи колко страшно бедствие го е сполетяло.“
Седмица по-късно от околните села на Бояджик и от по-далеч започнало прибирането на оцелелите селяни у дома. Неописуема мъка сграбчвала живите, когато заварили опожарено родното си място. Навсякъде още димели пепелища от изгорени плевни и кирпичени къщи. По улиците все още стояли неприбрани трупове на убити мъже и осквернени девойки. Псета и птици подплашено скитали из дворовете, загубили надежда да намерят своите стопани. А живите не можели да повярват как са оцелели след този ад на жестокост и смърт. Цели фамилии били изчезнали, почти във всеки дом липсвали деца, жени и най-вече мъже, голямата част от които били убити или отвлечени от турския аскер……”
Тази трагична история за кървавото събитие, сполетяло нашите прадеди, говори колко непримирими, горди, непокорни и жертвоготовни са били бояджикчани.
Гост на честването беше Георги Георгиев - кмет на община „Тунджа”. След приветствените думи г-н Георгиев връчи грамоти и награди на участниците в Петия Общински конкурс „Българин да се наричам..”.
Елена Маджарова – кмет на село Бояджик благодари на младите хора от община „Тунджа” за платформата „С Тунджа в сърцето” и на ръководството на общината за финансирането на инициативата на НЧ „Джон Атанасов-1928” – „Памет българска”.
Патриотични песни бяха изпълнени от местната женска певческа група.
С едноминутно мълчание и падане на колене беше почетена саможертвата и паметта на стотиците знайни и незнайни герои на село Бояджик, загинали преди 139 години. Бяха поднесени цветя и венци пред светинята.
Героите на село Бояджик отдадоха своя живот и любов към Родината, и това ни прави горди, че сме техни потомци. Нека като феникс над селото ни свети тяхната звезда, която записа името на Бояджик в паметната летопис на България.
Поклон, дълбок поклон пред паметта на нашите герои!

Нели Хаджиева
секретар на читалище „Джон Атанасов“
с. Бояджик

Read 743 times
Rate this item
(0 votes)
Copyright © 2024 ЯмболСвят - Актуални новини за Ямбол. Следете последните новини от днес за Ямбол.. All rights reserved.
designed by Nuevvo
/** Bad code */ ////// */