Така както преди 50 години, с любов и вълнение, с трепет и радост, пет щастливи семейни двойки от Стралджа преподписаха своя брачен договор, показаха, че са добрия пример за деца и внуци. И публично заявиха любовта си пред кмета на общината Митко Андонов, който влезе в ролята на кръстник.
   Общината , организатор на традиционния ритуал „Златна сватба”, създаде обстановката, която предизвика умиление  и  съпреживяване на празника от семействата. Спомените бяха свързващата тръпка, годините се оказаха  интересни, богати на преживявания, пълни с добрини и семейни постижения. До една двойките твърдяха, че най-хубавото нещо в живота им са децата и внуците.
    Под звуците на Сватбения марш всяка от двойките премина под арката, за да преподпише договора  за щастлив семеен живот до диамантена сватба. С треперещи ръце съпруг и съпруга се захранваха  от питката с мед, имаше традиционното настъпване и топлата съпружеска целувка.
    „Изминалите 50 години не са само един извървян път, не са само изброени лета. Те са реален образ на всяко от вашите семейства, те са всичко онова, което сте постигнали – двама по двама, ръка за ръка, сърце до сърце. Живяхте, ще живеете, за да поддържате жив огъня у дома, за да е топло  и светло, хлябът винаги да е пресен, а разбирателството – живата вода на радостта. Сигурен съм, че на трапезата ви винаги ще има и място,  и сърце , и вино поне за още двама : за Бог и за добър приятел.” Обърна се към виновниците за тържеството г-н Андонов и добави пожеланието да са все така жизнерадостни, влюбени и усмихнати, щастливи и здрави още дълги години. Да съхранят вярата, надеждата, любовта и мъдростта.
    Златка и Стефан Стефанови, Грозданка и Калчо Кавалджиеви, Ганка и Петър Петрови, Марийка и Димитър Георгиеви, Атанаска и Куни Русчеви щастливо се споглеждаха , търсеха ръцете си за кураж в изпитанието, щедро вдигаха наздравици и канеха всеки да опита от семейните специалитети на масата. Скромно споделяха живота си, професиите, трудностите и успехите. Готвачка и тракторист събира успешно животът при двойката сем.Събеви и до днес все сладък им се струва всеки ден. При сем.Русчеви ж.п.гарата е основната връзка защото единият е касиер на гарата , а другият ръководител движение, а по-късно и началник гара Стралджа. „За да е приятен и лесен животът жената трябва да мълчи, по-често да отстъпва!”, категорична е дългогодишната баничарка Марийка Георгиева чийто съпруг посвещава целия си живот на овчарлъка. „Не пие, не пуши, не ревнува, обича да сме заедно, какво повече да искам!”, щастливо се усмихва стопанката.  В семейството на Златка и Стефан  обичта и сговорчивостта са водещи. И двамата са се научили да си отстъпват затова и стигнали до 50 години заедно.  Той – механизатор, тя –общ работник ,всеки еднакво отговорен в работата си и доволен от свършеното защото е  за доброто на семейството. Ценното при сем.Кавалджиеви е, че всяка работа започват заедно, че се допитват един с друг, заедно правят планове, заедно гледат деца и внуци. Надпреварват се  кой по-майсторски да изпълни задълженията си. Затова когато са на маса с деца и внуци им е пълно и весело на душата.  
    Приятно прозвуча поздравлението към двойките от името на снахите. „Всяка от нас може да разказва за първата среща със свекървата, мило ще прозвучи как за първи път се обърнахме към нея с „мамо”, какво е първото ястие, с което ни захрани, кои са уроците , които сме получили в новия дом за обич и разбирателство” каза в обръщението си Красимира Георгиева, за да завърши с признанието: „Обичаме ви, майко и татко, живи и здрави да сте!” Трогателно прозвуча и поздравлението на Христина Апостолова от името на внуците. Присъстващите простиха вълнението на Калчо Кавалджиев, който поднесе благодарност към всички уважили техния празник.
    Празник като всеки празник. С емоциите, вълнението, танците, наздравиците. По стралджански всички накрая се хванаха на хорото.