В навечерието сме на един  хубав български празник – Денят на народните будители. Ден, в който изричането имената на най-светлите български умове, най-прогресивните  ни люде, най-възторжените патриоти , не е само поклон към делото им, но и желание за умножаване на собствените ни сили да живеем  достойно и честно в един  ненужно освирепял свят, в който всичко свято е на път да залезе. Днес като че ли  няма място за проповеднически думи, нито за цитати от емблематични български творби. Днес може би е време за  един незначителен призив: да спрем за миг забързания си ход, да се огледаме , да помислим кой и кога за първи път ни е дал повод да се почувстваме горди. Може би тогава наистина в съзнанието ни ще оживеят Паисий и неговата „История славянобългарская”, Петър Берон и неговия „Рибен буквар”, Христо Ботев и безсмъртния му стих „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира”, Левски с онова разтърсващо  „Народеее!!!!”  , Вапцаров и неговата „Вяра”… Списъкът може да бъде твърде дълъг. Всеки сам ще го дописва. За да опознаем себе си, за да разберем дали наистина сме достойни наследници или просто  човеци, за които духовността не значи нищо, а стремежът към материалното – цел, която ни обезличава. Докъде ще стигнем с тази енергия, на какво ще научим децата си, как ще продължим напред без  идеали, без свян, без съвест, без морал, без достойнство? Тревожните въпроси на днешното време са много. И ако си ги задаваме то вече е една надежда, че може и да излезем от вредната спирала и да намерим себе си.
    В навечерието на Първи ноември нека бъдем истински граждани на България, нека почетем подобаващо книжовниците, просветителите, възрожденците, учителите, духовните водачи, радетелите  за чист български език и обществен напредък. И да се почувстваме по-силни!

    ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, СЪГРАЖДАНИ!

ИВАН ИВАНОВ, вр.изп.дл.кмет на Община Стралджа