УВАЖАЕМИ СЪГРАЖДАНИ,
 ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

      И  тази година  утрото на Трети март е по своему красиво, спокойно и добро. За нас, които имаме късмета да живеем във време на свобода, демокрация и възможност за личен избор. Преди  137 години нашите предци не можеха и да мечтаят за такъв живот. И водеха своята борба , за да постигнат справедливост. Там, между страниците на историята останаха имената на Ботев и Левски, на Раковски, Волов и Бенковски, на още безброй свидни синове и дъщери, които подариха живота си, за  свободата на родината. Това не са само думи. Ако добре познаваме историята, ако имаме търпението и желанието да четем исторически документи, да вникваме в събитията, ще знаем кои сме, от къде идваме, кои да бъдат идолите ни. И ще сме силни и горди.
    На Трети март е редно да говорим за българските герои, за свободата на България, за чувствата, които ни изгарят. На Трети март трябва да осъзнаем, че празнуваме миналото си, което роди настоящето ни.   Да, празник е ! Ден, в който още чуваме топовния гръм на битките край Шипка, Шейново и Стара Загора, виждаме телата на загиналите, устрема в очите на опълченци и руски войски, тръгнали на щурм за свобода. Мълвим стиховете на дядо Вазов от които потреперваме, а сетивата ни изтъняват до болка…Нека си припомним онези времена. Руско-турската освободителна война 1877-78г. завърши със славна победа, българският народ отхвърли веригите на петвековно робство. Това е причината до днес да определяме тази война като свещена, освободителна. И от векове, за векове пазим в душата си чувството на обич и привързаност към братска Русия. Не може да забравим всенародното руско обществено движение с участието на селяни, работници, писатели, дипломати, дворяни…И като последица Царят- освободител обявява войната. От там нататък са примерите на безграничен героизъм. Няма как днес да не повторим разтърсващото стихотворение  на Вазов с обръщението „О, Шипка!”, няма как да не си спомним за святото и легендарно Самарско знаме, няма как да не си представим внушителния силует на паметника Шипка, построен в памет на руските, украинските, румънските, финландските, молдовските войници и офицери и български опълченци воювали рамо до рамо, загивали със смъртта на героите. Нека не забравяме тази история! Нека бъдем българи!
      137 години от оня 3 март на 1878-ма  когато  се роди  нова и свободна България! Всеки от загиналите би искал да доживее до тази дата, да види слънцето, да вдиша свободния въздух и да направи своите планове за новия живот. Не бихме могли да изредим имената на всички, които оставиха костите си  след грандиозните битки. Но можем да припомним думите на Ботев който ни завеща: „Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в истинския смисъл на думата, а който умре за свободата, той не умира само за своето Отечество, а са всичкия свят”. Можем да припомним и думите на Апостола: „Днешният век е век на Свободата и равноправността на всички народности!”
      Днес е Трети март! И аз ви призовавам:
 Да помислим върху тези слова! Да осъзнаем  какво притежаваме и как да живеем и работим! Да дадем своя принос за  развитието на нашата България, такава каквато я искаме за себе си и за децата ни.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, УВАЖАЕМИ СЪГРАЖДАНИ!

ДА ПРЕБЪДЕ БЪЛГАРИЯ!

МИТКО АНДОНОВ, КМЕТ НА ОБЩИНА СТРАЛДЖА