И тази година община  Стралджа бе домакин за провеждането на съвместно заседание с  участието на институции отговорни за контрола по поддържане чистотата на реките Мочурица и Мараш. Поводът са периодичните залпови замърсявания на реките вследствие на което рибата измира, а хората, подавали многократно сигнали, губят доверие в институциите и държавата. Екопроблемът засяга  не само община Стралджа, но и съседните Сунгурларе, Тунджа, Карнобат, Ямбол.
     Първите сигнали за отравяне на водата в стралджанския район са от 2003г. През  2007г. е взето решение за мониторинг с последващи доклади, но въпреки това през 2012г. е поредния случай на залпово замърсяване. Следва проверка  резултатите от която показват  отклонения от показателите азот амониев, фосфати, БПК, ХПК…През септември следват нови проби. През лятото на 2013г. сигнали за ново замърсяване и отново констатации за отклонение от ортофосфати, общ фосфор, БПК и ХПК…Следват становища на специалисти, размяна на писма, предписания, мерки, становища на специалисти. Но като краен резултат реката продължава да умира пред очите на всички. Кметът Митко Андонов предизвиква нова среща на институциите в Стралджа , които надълго и нашироко обсъждат проблема, правят усилия да разгадаят мистерията кой все пак е основния замърсител, но така и не стигат до консенсус. Запазват се съмненията за замърсители като казани за изваряване на ракия с.Деветак, СИС индустрис с. Венец, ВИН индустрис с.Церковски, ,агрохимически дейности, мандри , към списъка се добавя и базата в Ново село.
     На 18 декември т.г. под ръководството на Митко Андонов, кмет на община Стралджа, с участието на Иван Иванов, зам.кмет и Анна Грозева, еколог, специалисти от Басейнова дирекция Пловдив, РИОСВ Ст.Загора и Бургас, община Карнобат, кметовете на селата Палаузово и Воденичане, се проведе поредното   съвместно заседание, което   протече много по-спокойно от предходното. Вероятно причина за това беше, че през 2014г. в общината няма постъпили сигнали за наблюдавано замърсяване на реката и измиране на риба. Което , обаче, не е повод за успокоение. На базата на  извършените  поредица от проверки от Басейнова дирекция  в наблюдаваните   8 пункта , специалистите обобщават  основният извод: няма фрапиращи високи стойности на показателите  ,  запазва се тенденцията за лошото състояние на реката  по биологични и физикохимични показатели. От РИОСВ Бургас представиха своята контролна дейност, която включва и периодични санкции за нарушители по трасето.  Има замърсяване на реката , необходими са по-сериозни мерки за предотвратяване на това, категорични са  представителите на институциите, провокирани и от емоционалното изказване на г-н Иванов, че проблема със залповото замърсяване на р.Мочурица все пак от години остава нерешен. Радослава Петрова, юрист консулт в БД Пловдив,  информира за намерението да се организира среща  с представители на евентуалните замърсители за обсъждане приложението на по-строги  индивидуални ограничения, които да бъдат постижими.
Като домакин на срещата г-н Андонов за пореден път припомни хронологията на събитията, които вече имат десетгодишна история без да се намери решение. И отправи молба за по-сериозен контрол, за ефективни предписания, за постоянен мониторинг в района. „Общината ще реагира винаги сериозно  по този въпрос, ще изискваме активна намеса от контролните органи докато не се уверим, че р.Мочурица и р.Мараш текат чисти, а районът ни е екологично чист.”, каза той . „Нека с активната си и ефективна работа докажем, че има държава, да осигурим доверието на гражданите към държавните институции и да не се повтаря картината с умиращата река, което притеснява и възмущава хората”, допълни и г-н Иванов. В крайна сметка решението е в следващите 4 години мониторингът да продължава, за да има база за сравнение и оценка на тенденцията.
Надя ЖЕЧЕВА