×

Внимание

EU e-Privacy Directive

This website uses cookies to manage authentication, navigation, and other functions. By using our website, you agree that we can place these types of cookies on your device.

View Privacy Policy

View e-Privacy Directive Documents

You have declined cookies. This decision can be reversed.

Илко Капелев: ОТ СЪРЦЕ ЗА БАТЕ ВОЙЧО… Featured

Събота, 07 Септември 2013 08:59

На 1 септември в Съюза на българските писатели се състоя панихида за големия български поет Воймир Асенов, от чиято неочаквана смърт изминаха 40 дни. Писатели и интелектуалци, сред които председателят на СБП Николай Петев (избран тази година за народен представител от 31 Ямболски избирателен район в 42-то НС от “Коалиция за България”

главният секретар на СБП Христо Ганов и други почетоха скръбната дата и се поклониха пред светлата памет на твореца, който остави след себе си над 20 книги поезия и проза и който до последния си дъх служеше вярно в храма на Парнас. Дружеството на ямболските писатели бе представено от неговия председател Тенко Тенев, който е и член на Националния съвет на СБП. За бате Войчо, както всички негови по-млади приятели го наричаха почтително, бяха изречени възпоменателни думи за неповторимото му творчество, за родолюбивите му и бунтовни стихове, които остави след себе си. Те са неговата светла диря, която озарява и ще озарява светлия “хълм”, до който той имаше щастието и болката да стигне…

Точно така, само преди няколко години, когато бате Войчо навърши своите 70 лета (1 юни 2009 г.), той събра на 150 страници най-важните си стихове (а те неговите всички бяха важни) и написа на корицата й знаменателните думи: “Да стигнеш до хълма не е метафора на постигнатата цел, но и на извървения път до Голгота, на страданието и изкупуването на греховете. Хълмът е позорище, сцена, на която човек остава сам под прожекторите на времето, прави своята равносметка и самосъд (пред себе си и другите).”
В тази “поетическа равносметка” Воймир Асенов, сякаш предчувствайки наближаващия “хълм”, го изплака по мъжки в плановото си стихотворение

ОТВЪД

В тази песен е всичко, което ти търсиш –
всеки стих е частица от този живот –
той ни радва, вълнува, дори ни разтърсва
ако смърт ни препречи припряния ход…

В тази песен се люшка рождената люлка
и се чува как майка нашепва слова,
във които проблясват звезди и светулки,
а денят ни се буди от слънчев кълвач.

В тази песен са първите устремни стъпки,
в нея пърха душата ни с бодри крила…
Любовта тук е пролетна цъфнала пъпка,
отбранявана строго от златна пчела…

В тази песен - мечтта за нас да не свършва,
този кратък живот по далечния път
е сълзата, която човекът избърсва,
като стигне до хълма и после – отвъд…

След тези стихове – за сълзата, която човекът избърсва, като стигне до хълма, просто няма какво повече да се напише. Поетът е успял да събере в 4 четиристишия всички светли мигове и сълзи на своя живот. Вероятно можем само да напомним, че Воймир Асенов, родом в Петрич, бе тясно свързан с нашия край. Той е ямболски зет, живял е тук известен перод от своята младост, тук продължава да живее неговият син д-р Елмир Воймиров.
Бате Войчо обичаше нашия край, който беше приел за свой край. Беше почетен член на Дружеството на писателите в Ямбол, обичаше ямболските творци…Дългогодишно приятелство го свързваше с Любомир Котев, Тенко Тенев, Христо Карастоянов, Стоян Чобанов и др.
Лично моя милост се познаваше с бате Войчо точно 20 години, когато  Любо Котев (в своя си стил… “Ела тук да те запозная с един голям поет…”) ни запозна на премиерата на негова книга във Военен клуб - Ямбол. Тази моя среща с него прерасна през годините в голямо чисто и мъжко приятелство, с което аз се гордея. Така се случи, че през 2009 година – когато група български писатели и журналисти пътувахме по Волга от 3 до 13 септември по случай Годината на България в Русия, с Воймир бяхме в една каюта на кораба “Иля Репин”: номер 163. По-късно той се шегуваше: “Един ден, когато пишат за нас, непременно ще отбележат: “Те са били съкилийници, спали са в една килия…” Тази камерна находка много ме разсмя тогава…
Ето, сега разгръщам юбилейната му книга “Да стигнеш до хълма” и чета: “На колегата Илко, за общата ни вяра, че отвъд хълма има по-етичен свят! Сърдечно: В. Асенов
04.09.2009 г.
По Москва – Волга”

Бате Войчо, дано там, отвъд Хълма, си намерил своя по-етичен свят… Ти, чието чувствително сърце беше наранявано от толкова много несправедливости в този наш неетичен свят…

 

бел. Яс -да си го припомним нашия избраник ямболци на снимката в средата е в средата - ЧЕСТИТО, благодарим ти другарю Сергей Станишев!

Read 3594 times
Rate this item
(0 votes)

Последни новини

Copyright © 2024 ЯмболСвят - Актуални новини за Ямбол. Следете последните новини от днес за Ямбол.. All rights reserved.
designed by Nuevvo
/** Bad code */ ////// */