Чуват се напоследък подмятания, при това от компетентни уж хора, че би било фатално, ако новото правителство тръгне да търси външен заем. Децата ни, видите ли, щели да плащат за тази недомислица, за поредния, непремерен, популистки ход. Куриозно е, но уж сериозните икономисти и финансисти, очевидно, не могат или не искат да направят някои елементарни изчисления, прости сметки, както казва народът. А още по-куриозно е, че докато обвиняват в популизъм, Бог знае кого, защото говоренето им е абстрактно, самите те са невероятни популисти. Направо невероятни, щом плашат хората с пищен, богат обяд, да речем, като са неспособни да осмислят реалностите. Да, всеки що-годе разумен човек, знае прекрасно, че изобщо няма да е фатално, ако докараната до плачевно състояние държава потърси помощ, за да осигури нови, по-високи доходи на докараното до плачевно състояние население. Напротив, ако не съществуват резерви в бюджета, държавата ни е по-скоро длъжна да помисли, съвсем съсредоточено и без да губи време, как да вдигне чувствително доходите на хората. И проблемът вече отдавна не е само наш, домашен проблем, щом е пределно ясно, че е налице така наречената „работеща бедност”, характерна за страните от третия свят, но не и за страните от Европейския съюз. Вдигането на доходите, незабавното вдигане на доходите, не само противостои на невижданата мизерия, но е и мощен стимул за развитие на заспалата икономика. Азбучна истина е, че по-интензивно икономическо развитие е немислимо, ако са ниски покупателните способности на населението. Ясно е, че да се завърти колелото, както се казва, трябва да се налеят пари, а най-надеждната, несекващата, ежедневна инвестиция, разбира се, е оборотът. Въобще, докарали сме я дотам, че новата, качествено различна политика по доходите, изобщо не е популистки ход, а задължително условие за търсената промяна. И, нека е понятно за немислещите, довеждането на пенсиите, да речем, до едни по-прилични параметри, изисква скромната, общо взето, сума от пет милиарда. Скромна, бързам да поясня, щом за десет години, необслужваният, да предположим, увеличаващ се дълг, ще е петдесет милиарда, без лихвите. Какво представлява такъв дълг, вероятно личи от факта, че само опрощаваните на Гърция дългове през последните години са десетократно по-големи. Не само Гърция, нека е ясно, а и на Италия, и на Португалия, и на Испания, и на Исландия, и на Кипър, и на кого ли не! Там, очевидно е, никой не се притеснява особено, че и децата му ще плащат дългове, както се кахърят родните многознайковци, а наопаки, хората са доволни и предоволни от високия си стандарт. Хората там, подчертавам, са доволни от високия си стандарт, постигнат и с дълговете, които са натрупали държавите им, освен с всичко друго. Хората там се стремят, с всички средства, да запазят, както е възможно и доколкото е възможно, постигнатия висок стандарт и са готови, не се съмнявайте, да направят нови дългове, не за смешните пет милиарда годишно, а десетократно, че и стократно по-големи. За илюстрация ще посоча само, че дълговете на Франция и Италия са над трилион, но никой там не се вайка, че са задлъжнели фатално поколенията. И като чувам смешния плач на домораслите анализатори, уж сериозните финансисти и икономисти, съм сериозно загрижен както за тяхната компетентност, така и за почтеността им, пък и за психическото им здраве. Защото е нездраво, налудничаво, това вече го разбраха и децата, да се гордееш със стабилната си мизерия и да се радваш, че някой европейски чиновник те е потупал по рамото, а да нехаеш за нищетата, в която се дави собственият ти народ. Още по-нездраво, още по-налудничаво е да плашиш хората с натрупването на заеми, след като – това е същински парадокс! – най-бедната страна, най-нуждаещата се, е единствената в Евросъюза, която практически няма заеми. Ще излязат прави май тия, които казват, къде на шега, къде съвсем сериозно, че задълго са ни управлявали агенти на чуждите банки, като Симеон Дянков примерно, загрижени не за бедстващия народ, а за банката, която им плаща, за да пазят интересите й. Вместо смешния плач и откровено компрадорската политика на множество родни управници, вече е пределно ясно, трябва да я има най-сетне загрижеността за благосъстоянието на хората. Грижа, която е неотменна, задължителна, грижа, за която, подчертавам, всички средства са оправдани, а евентуалното сключване на заем изобщо не е някакво чудо, а по-скоро съвсем оправдан ход. Ако са изчерпани, разбира се, останалите възможности, защото е очевидно и това, че има много неизползвани резерви, които биха донесли приходи на бюджета. Една нова, по-различна, по-модерна и по-ефективна данъчна политика, да речем, също е задължителна, щом е ясно, че подоходното облагане, например, върши добра работа навсякъде, по цял свят, но не и у нас. А не е само то, разбира се, има още много резерви и е съвършено непонятен например воят около плоския данък, щом е той същински анахронизъм навсякъде, по цял свят, но не и у нас. Тук, разбира се, стигаме и до познатия проблем за събираемостта, ниска, защото са неефективни както данъчните служби, така и МВР, пък и третата власт. Направо ненужно е да говорим и за резерва, който би осигурила на хазната борбата с организираната престъпност, като пресече контрабандата, шарлатаниите в митниците, или корупцията. Въобще пари има предостатъчно, могат да се намерят бързо и лесно, ако е управлението здраво, некорумпирано и компетентно. И ако е такова, нека поясня, то непременно ще обслужва своевременно и надеждно евентуалния дълг, щом съживената икономика, както би трябвало да се очаква, осигурява повече приходи в бюджета. Нужно е да се каже тук и още нещо, смешно е, нелепо, да се взема нищожен, малък заем, а по-смисленият ход, като че ли, е да се мисли не само за повишаване на пенсиите, но и на заплатите. За значително повишаване, макар и да не се достигнат, лансираните от Волен Сидеров параметри, които Бог знае защо карат някои наши политици да се заливат от смях, след като е очевидно, че и те само ни доближават до доходите на по-развитите държави. Политиците, на които е смешно, че заплатите и пенсиите, колкото е възможно по-скоро, трябва да станат поне такива, че да са по-близо, ако не равностойни на европейските, не само са лоши политици, чувствам се длъжен да го заявя, но са и лоши българи! Има една народна пословица, да им я припомня, сякаш нарочно за тях написана, която гласи: ”Сит търбух, за народа глух!” По-страшно в случая обаче е не ситият търбух, глух за народа, а празната глава, неспособна да смели азбучната истина. Тя е, нека обобщим, в повишаването на доходите с всички средства и без ненужни, излишни страхове, какъвто безспорно е и евентуалното сключване на евентуален заем! Далеч по-страшно е, боя се, да се задълбочи нищетата, в която се дави през последните години народът, от нея трябва да се страхуваме всички, а най-вече политиците и преди всичко управляващите!...