Не е ли трогателно, че в една цивилизована уж държава, член на Европейския съюз, през новия ХХІ век, се намериха хора, които да ни убеждават, че няма нищо необичайно и нищо страшно в скандала с подслушванията? Затрогващо е, разбира се, а въпросът е риторичен! Досещат се и децата, навярно, че всички, които дрънкат въодушевено и неусмиримо глупости през тези топли, пролетни дни, са все хора с агентурни имена. При това не Шива, да речеш, или Заратустра, а наречени на Авлигата или Гаргата невзрачни хорица, второстепенна, нискокачествена, спомагателна, така да се каже, агентура. Второстепенна и нискокачествена, но непримирима агентура, както се вижда, която не желае да изгуби позициите си ли, нечие доверие ли, дори сега, когато вече го няма онзи всемогъщ, зловещ институт. Доколко могъщ е бил той личи тъкмо от факта, че са непримирими и непобедими безбройните му сътрудници с животински и птичи имена, доколко зловещ е личи от същия факт. Още по-зловещ е, отколкото можеше да се предположи, щом са налице отчаяните Матросовци, хвърлящи се самоотвержено срещу „врага”. Най-зловещ е, щом врагът са европейското законодателство и цивилизационната норма, а опазваната светиня, провалилият се Подслушвач. А има място и сега, и в този случай, както се оказва, за нашенската, гротескна и уродлива окраска, на и без това гротескния и уродлив факт. Новите Матросовци, най-често видни журналисти, забележете, реват неистово, с цяло гърло, че не е нито неочаквано, нито страшно, че някой някого подслушва. Защото в тази страна – така назовават те обикновено Отечеството си, - винаги се е подслушвало, видите ли, традиция било у нас някой някого да подслушва. Традиция е, знаем го, тъжна, страшна традиция, наложена от робства и тоталитаризъм, но нали, Божем, вече е свободно Отечеството, нали сме вече демократична държава. И не ги ли разбират, чудя се, тези тъй прости зависимости, въодушевените защитници на незащитими тези, та са тъй ненормално възбудени! Незащитими тези, подчертавам, защото е дума за нарушаване на най-свещени права, на изконни свободи, без които демокрацията не е демокрация, а държавата е жандарм. И ненужни, нелепи тези, трябва да изтъкна, защото няма как да защитиш сътворителя на този скандал, ако е той, да допуснем, министър на вътрешните работи. Невъзможно е, защото, ако случайно не е разпоредил да се подслушва този или онзи, въпросният министър не знае какво се случва в повереното му ведомство, което е не по-малко скандално! Този, примерно казано, министър на вътрешните работи, освен всичко друго, е имал и неблагоразумието да се кълне, че прокуратурата нищо няма да докаже, както се оказва. И пак е сбъркал, за пореден път, а Матросовците пък, докато ругаят демокрацията, ругаят и прокуратурата, която играела, видите ли, мръсна политическа игра, за да сбъркат и те.  Срамно е, според тях, прокуратурата в една демократична държава, да си гледа работата, както трябва, както го изисква принципът за разделение на властите, а не, както е удобно някому. Срамното, всъщност, най-срамното, е абсурдното поведение на тези уважавани от мнозина до вчера хора, които плюят върху собствения си авторитет с непремерени и чак неврастенични изявления. С всеки свой жест и всяка своя дума, вече може да се каже открито, те показват, доказват, че са купени, че са се продали, че са абсолютно безскруполни. Келепира, файдицата, преследвани всякога, най-настървено, от българина, а още по-настървено от хората с животински имена, продали неслучайно душата си на дявола, и сега са най-важното, единствено важното. Страстите български, оказва се, са такива, каквито са всякога, пак го има онзи кръг от измекяри, дето сега назоваваме клиентелистки, пак ги има перекендетата, дето служат предано на господаря, срещу богато заплащане. Агов, Бегов, Кадиев, Шехов, не са нашенски благородници, разбира се, а дьонмета, непокръстени понякога предатели,  продали се на поробителя. Има ги, виждаме и днес, с имена на птици, или на цветя, да речем, или на пожарни команди, самоотвержени и гласовити клиентелисти, ругаещи неуморно и неправдоподобно демокрацията. Не знам съзнават ли какво вършат за шепата сребърници, не знам съзнават ли, че са на карта, заради тях, свободата и демокрацията! Лошо е и страшно, ако го съзнават, още по-лошо и по-страшно, ако не го съзнават!...