×

Внимание

EU e-Privacy Directive

This website uses cookies to manage authentication, navigation, and other functions. By using our website, you agree that we can place these types of cookies on your device.

View Privacy Policy

View e-Privacy Directive Documents

You have declined cookies. This decision can be reversed.

Величко Димитров: БТА ми даде необятна територия за работа

Петък, 29 Септември 2023 09:30


Роден в с. Крали Марко, Пазарджишко. Завършил Учителския институт в Ямбол и Московския държавен университет. Работил 17 години в регионалния вестник „Делник“, а преди това във вестниците „Народен другар“, „Корпоративно село“, „Работническо дело“ и др. Фотокореспондент на БТА за Ямболска област в продължение на 17 години – до 2022 г. Автор на седем фотоизложби: „Олимпиада – 80“, „Северно сияние“, „Бели нощи“, две на тема „Българското село“, „30 години – 30 мига от живота на община „Тунджа“ и „65 години ансамбъл „Тунджа“. Неколкократно е „Дарител на годината“ на Държавен архив – Ямбол.

 

Занимавам се с журналистическа дейност от 80-те години на миналия век. В началото беше трудно - печатните издания се правеха по съвсем друга система и имаше силна цензура. Преди да бъдат пуснати за печат, вестниците задължително минаваха през Окръжния народен съвет на БКП, където специален човек преглеждаше и подписваше всяка страница. По време на прехода стана по-интересно, а подобренията облекчиха работата ни. Сега журналистите разполагат с висококачествена техника и всичко става много бързо, от мястото на събитието.

Започнах работа в БТА по покана на колегата репортер Владимир Шишков. По това време Агенцията търсеше да назначи фотокореспондент за Ямболска област. В началото изпратих няколко материала от събития, правени съвместно с него. След около три месеца официално бях част от БТА. Спомням си, че всяка година през декември от ръководството организираха среща на екипа в почивната станция във Витоша. Винаги ми беше много интересно и приятно там, защото с колегите обменяхме опит и си помагахме с каквото можем. Динамична е работата на фоторепортера. Той снима всичко и по всяко време. При художествената фотография се работи по сценарий, докато при събитийната - не знаеш какво ще излезе. Там трябва да се следи внимателно, всичко трябва да бъде отразено. Винаги правех не по-малко от 50 – 60 кадъра от дадено събитие, защото трябваше да избера само най-добрите. БТА ми даде необятна територия за работа. Нямахме поставени ограничения и публикувахме снимки от цялата страна. Докато работех в ямболски медии, качвах материали само от региона. В Агенцията имах възможността да снимам и в чужбина – пускал съм снимки от Гърция, Северна Македония. Репортерите и фоторепортерите работят винаги в екип, те са едно цяло.

Ние първи пристигаме на мястото на събитието, понякога дори преди институциите. Често се случва да отразяваме извънредни ситуации и да предаваме директно от някое произшествие. През годините съм отразявал какво ли не – пожари, катастрофи, инциденти, но някои от тях запомняш за цял живот. През юни 2012 г. край пътния възел „Петолъчката“ - Стралджанско, се взривиха складове с боеприпаси. Три дни с колегите от други медии следяхме денонощно обстановката. Военните вървяха през нивата с минотърсачния апарат, а ние до тях. На самата „Петолъчка“ част от заведенията, бензиностанциите и кафенетата бяха изпотрошени, въпреки че склада се намираше на километър и половина. Това беше и най-близкото разстояние, до което ни допускаха. Повечето текстове предавахме по телефона, а снимките от пораженията изпращахме директно в „Пресфото“. Често колегите използваха моя фотоапарат, защото беше с голяма оптика. В съзнанието ми се е запечатал и инцидента в местността Бакаджика през 2009 г., при който 16 души загинаха. Тогава беше истински ужас! Правех снимки от мястото на катастрофата, след това слизах долу да заснема изявленията на президента и премиера - по това време Георги Първанов и Сергей Станишев. Тогава техниката не беше толкова оперативна, а от София през 2 минути ми звъняха да подавам материали.

Обичам да запазвам всички направени от мен през годините материали в личния си архив - той е необятен. Но тъй като никой не живее вечно, често дарявам безвъзмездно снимки, видеоклипове и други електронни файлове на Държавен архив - Ямбол и общините от областта. Най-голямото ми дарение включва над 1,2 млн. файла, за което няколко години съм „Дарител на Държавен архив – Ямбол“. Всяка година добавям още по 50 – 60 хиляди файла. Дарявал съм и част от материалите, включени в някои от авторските ми изложби. Зад гърба си имам седем самостоятелни фотоизложби. Особено се гордея обаче с една, петата от тях, която пожъна голям успех. През 2013 г. представих в Националния пресклуб на БТА в София изложбата, озаглавена „Българското село“. Тя включваше 33 художествени фотографии, разкриващи живота на хората в малките населени места от Ямболско. Всички фотоси се продаваха на цена от 50 лева, а още преди откриването ѝ една от снимките вече беше откупена. Тя изобразяваше стъклопис върху стария герб на България с житните класове, поставен на фасадата на кметството в с. Дъбово – Боляровско. През годините обаче между тях е влизала дъждовна вода, размивайки съдържанието и образувайки интересни форми.

ИРЕНА ПЕТРОВА, СТАЖАНТ ВИНФ/КОРЕСПОНДЕНТИ - ЯМБОЛ

Read 777 times
Rate this item
(1 Vote)

Последни новини

Copyright © 2024 ЯмболСвят - Актуални новини за Ямбол. Следете последните новини от днес за Ямбол.. All rights reserved.
designed by Nuevvo
/** Bad code */ ////// */