Напоследък се яви и изяви цял сомн от политолози, икономисти и социолози, все мастити наглед писачи, които дрънкат невъобразими глупости със самочувствието на Олимпийски богове. Върнаха ме те, с невъобразимото си поведение, във времето на най-отровния комунизъм, когато полуграмотният, но нагъл политкомисар, ни посвещаваше в истините на марксизма-ленинизма, облягайки се на императивното наклонение. Заприличаха ми неспасяемо, за жалост, адептите на развития капитализъм на адептите на развития социализъм, на някой нов Суслов, или Черненко, които срутват обществено-политическата система, докато си въобразяват, че я спасяват. Такива тъжни мисли ми навяват напоследък не едно писание и не едно изказване на хора, които мнозина възприемат като спасители на Отечеството. Еврокомисарката Кристалина Георгиева, например, съвсем недвусмислено заяви, че така наречената финансова стабилност, т.е. постигнатото от незабравимия Симеон Дянков, трябва да се запази, опази с всички средства. Тегленето на заем, който евентуално ще  послужи за вдигане на пенсиите и заплатите, според нея, е опасен популистки ход, защото този заем, видите ли, трябвало да се връща. Ние, българите, сме били за пример, бодро възкликна тази жена, защото търпим лишения, страшни лишения, но сме стабилни, най-стабилни в мизерията. Били сме за пример, видите ли, защото опазваме финансовата дисциплина, тъй нужна сега на ЕС, а забрави нашата еврокомисарка – чудя се защо и как! – че приоритет, абсолютен приоритет на ЕС, е и социалната политика, където изобщо не сме за пример. Чудя се защо и как, казах, защото според скромния ми възглед, работата на нашия комисар там е, преди всичко, да отстоява нашите, български приоритети, без да накърнява, разбира се, европейските приоритети. В този смисъл, ратуването за една по-смислена, пък и по-мащабна социална политика в България е както наш, така и европейски приоритет, докато опазването на финансовата дисциплина, обричащо ни на чудовищна и непреодолима бедност, не може да е нито наш, нито европейски приоритет. И аз недоумявам как и защо там, в любимия Европейски съюз, никой не вижда, че е неприемливо, недопустимо, нехуманно, най-бедната страна да опазва финансовата дисциплина, като задълбочава и без това непроходимата си мизерия. А съвсем непонятно е, разбира се, че и родните еврокомисари са учудващо индеферентни, или склонни, което е още по-лошо, да проведат откровено антибългарска политика. Отличи се в това отношение известната Меглена Кунева, като спря два блока на „АЕЦ-Козлудуй”, шетайки на чужди интереси, френски, и получавайки като награда не само Ордена на почетния легион, но и доходно място в управителния съвет на банка. И ето, не друг, а въпросната госпожа, която ни лиши от светлината, ни обещава щедро светло бъдеще сега, което няма как да не ни отведе към спомена за онези хора, които също ни обещаваха щедро светло бъдеще, докато тънехме в тъмнина. Еврокомисарите, изглежда, приличат на онези комисари, които току излъчваха послания за малоумници, подчертавам, за малоумници, защото всеки що-годе мислещ човек, умираше от смях, въпреки че бе забранено да се смееш. Всичко това, все пак, е по-скоро забавно, отколкото страшно, но само докато се говори по принцип, а вгледаме ли се в цифрите става наистина страшно, пък и съвършено непонятно става защо и как всички са дотолкоз заблудени, че не виждат очевидното. Свършеното от финансовия гений Дянков, въпреки невижданите рестрикции, оказва се, е с отрицателен знак: резервът е намалял с 4 милиарда, докато дългът ни се е увеличил с други 4 милиарда. С две думи казано, така наречената стабилност е мнима стабилност, никаква я няма, щом въпреки лишенията и чудовищната мизерия, се губят цели осем милиарда, щом това вещае скорошна дестабилизация. Никой обаче не разсъждава върху този тъй значим и толкова фатален факт, споменатите политолози, финансисти и социолози, Бог знае защо, са неочаквано мълчаливи, неспособни сякаш, ако не друго, да изръсят поредната си глупост. За сметка на това обаче ръсят без умора други глупости, като ги вълнува най-вече данъчната политика, обещана от БСП, която не без основание плаши навикналите да вземат, без да плащат, родни новобогаташи. Отличи се тези дни, с поредното послание към малоумните, известният Георги Ангелов, който май е икономист в „Отворено общество”, организацията на любимия за мнозина, но и спекулант според мнозина, Сорос. Икономистът Георги Ангелов нарече „данъчна каша” новата политика на БСП, преди всичко и най-вече, защото обещава отменянето на печално известния плосък данък. Печално известен, казвам, защото туй нещо, този странен анахронизъм, го няма почти никъде, в никоя цивилизована страна, а най-малко в страните от ЕС, но нашенецът нехае за този многозначителен факт. Същественото за него е, видите ли, че премахването на плоския данък ще намали чувствително приходите в бюджета, като наред с това доведе и масирано разрастване на сивата икономика. Подобно допускане, може би, е вярно, но и антидържавно, т.е. вярно е точно колкото и антидържавно, но Бог знае защо, и този тъй многозначителен факт не вълнува никого. Георги Ангелов, без да му мигне окото, прави всички ни на идиоти, гледа не само на нас като на малоумници, но се подиграва откровено и с държавните институции, докато дрънка глупости. Той не обелва дума, разбира се, колко пари, какви пари биха влезли в бюджета при прогресивно облагане на богатите, но обяснява надълго и нашироко какво ще загуби бюджетът, ако те не си платят данъците. Колкото и куриозно да е, неговият довод е тъкмо този, той буквално е написал, че „ високите ставки за облагане на хората с по-високи от средните доходи…масово се избягват”. Под евфемизма „масово се избягват” се крие популярното и безмилостно преследвано в цял свят престъпление „неплащане на данъци”, разбира се, та човек е направо ошашавен като слуша господина. Какъв икономист е той, чудя се, щом за него не е важно какво обективно би влязло в бюджета, ако е налице класическото, прогресивно облагане, стигащо до 75 процента във Франция, нека припомним, а разсъждава по въпроса кой ще си плати данъците, което не е негова работа. Освен това, не е негова работа, дължа да го изтъкна, да вдивява хората, излъчвайки послания за малоумници, както и да обрича на неефективност  данъчната ни система. Този човек, очевидно, е поредният самозабравил се „анализатор”, който се обявява открито, ни по-малко, ни повече, против законността, който сякаш поощрява корупцията, като ни убеждава, че тя е неизбежна и вечна. Той приема априори, че прогресивният данък ще бъде непременно „избягнат”, както се изразява, при това „масово”, т.е. както не се случва това в никоя държава от ЕС. А не се случва, между другото, и плоският данък, за който той, модерният уж икономист, ратува, там, в ЕС. И, щом е тъй, се чудя, какво правим, накъде отиваме и докъде ще стигнем? И с горчива ирония си припомням незабравимия Остап Бендер, който предупреждаваше, че спасението на давещите се е дело на самите давещи се…