Нищо ново под слънцето… и нищо обнадеждаващо! Случи се това, което трябваше да се случи, за да погледне отново, за кой ли път, светът удивено към нас. Да, ако искаме да разберем какво точно се е случило, ще го разберем по-скоро от коментарите в чуждите медии, отколкото в нашите. Колкото и невероятно да е, родните медии, оказва се, продължават да сервилничат пред Бойко Борисов, способни са, оказва се, да обслужват любимия си премиер и след като се е провалил с гръм и трясък. Това как точно се е провалил е отбелязано, съвсем коректно и съвсем прецизно, тъкмо там, в чуждите медии, а пак там е отбелязано, отново и коректно, и прецизно, как е сътворено служебното правителство. И как изглежда, което е особено важно, вдъхва ли доверие или не, защо е тъй и така нататък. Служебният премиер, например, небезизвестната Надежда Неински, определи като „дясномислещ политик”, без да благоволи да обясни как го е постигнал в къщата на комунистически дипломат и съветски шпионин. Само че чуждата преса се усъмни, че е такъв, след като баща му е шпионирал в полза на Съветския съюз. И, което е по-важно, усъмни се, че един дипломат от кариерата, какъвто и да е той, е най-подходящ за служебен премиер в размирно време като днешното. Чуха се разумни гласове, съвсем смислени допускания, че технократ или експерт някакъв, са по-подходящи, особено ако притежават опит и безпристрастност. Марин Райков, очевидно е, не притежава опит във вътрешната политика, а тъкмо това му е необходимо, пък май и не е достатъчно безпристрастен, според някои. Не точно според БСП и ДПС, бързам да поясня, а според анализаторите, в това число и чуждите коментатори, за които е дума. Адептите на Бойко Борисов побързаха да обявят, че БСП и ДПС, пък и „Атака”, видите ли, сънували бели мишки и се предоверявали на теорията на конспирацията, та затова твърдели, че това правителство, всъщност, е Б отборът на ГЕРБ. Горе-долу същото отбелязват обаче, без да сънуват бели мишки и да се предоверяват на теорията на конспирацията, и чуждите анализатори, като изтъкват и далеч по-съществени неща. Това, например, че заместник-министрите, секретарите и секретарките, провъзгласени набързо за министри, нямат нито нужната компетентност, нито нужния опит. Нарочно се изтъква, че се прескачат, съвсем необосновано, квалификационни нива, което не вещае нищо добро, разбира се, щом е предпоставка за увеличаване на и без това изобилната некомпетентност. А още по-тъжно е, че там, където компетентността, наглед, е извън всяко съмнение, има други проблеми, пречещи й да се разгърне. Такъв е случаят с печално известното мега-министерство и младият харвардски възпитаник, който го оглави, уж за добро, уж да го рационализира някак. Асен Василев, въпреки престижната си диплома, за жалост, едва ли ще е способен да промени каквото и да е в икономиката, енергетиката или туризма, не само заради липсата на време. Не само заради това, подчертавам, нито само заради липсата на опит, а преди всичко, заради очевидната необходимост от реорганизация на нелогично раздутото министерство. Опитът, познаването на специфичните условия у нас, нека не си правим илюзии, е по-важен от дипломата, но още по-важно, направо решаващо, е скупчването на три министерства в едно, при това на три важни, най-важни министерства. И тази родна аномалия, отново, е по-видима отвън, в чужбина, отколкото тук, както и анализирана по-задълбочено там, отколкото тук. Докато нашенските анализатори, досущ като фамозния Стефан Гамизов, да речем, нерядко си позволяват доста фриволни разсъждения. И съвсем незадълбочени, пък и безотговорни разсъждения, щом известен икономист, твърди убедено, че решението на БСП да премахне плоския данък е популистки ход, щом този данък осигурява на хазната повече приходи. Логично е да се запитаме, как, аджеба, осигурява повече приходи въпросният данък, щом е пределно ясно, че подоходното облагане с прогресивно нарастващ данък би донесло далеч по-големи приходи. Проблемът, ясно е, не е в плоския данък, а в това, че другите данъци не се плащат и НАП работи отчайващо неефективно, или съвсем корумпирано, което е по-вярно. И, понеже е дума за данъци, пък и за реформи, би трябвало, разбира се, да се помисли как така, в най-бедната страна на Европа, богатите плащат най-малки данъци, докато в богатата Франция, например, данъците им стигат до 75 процента. Само че никой не мисли за това, а няма да го направи и служебният кабинет, който вече се крие зад смешни оправдания и стари предразсъдъци. Новият вицепремиер Деяна Костадинова, да речем, бодро обяви, че още от 1 април ще озари нещастните пенсионери с увеличение на пенсиите от 2 до 9 процента, което си е чиста подигравка. Подобна социална политика, разбира се, нито ще разсее общественото напрежение, нито ще премахне бедността на работещите, не на пенсионерите, забележете. Само че докато новият вицепремиер се оправдава с бюджета,  от Брюксел надава тревожен вик еврокомисарят ни Кристалина Георгиева и ни заклева да не прибягваме към заеми. Ето, това са то смешните оправдания и старите предразсъдъци, цяла Европа взема заеми, за да живее добре, а ние мизерстваме, заради прословутата финансова стабилност. Кристалина Георгиева, колкото и неочаквано да е, изведнъж ми заприлича и на Дянков, който се гордееше, че сме стабилни в мизерията, и на Борисов, който току ни плашеше с Гърция, където живеят далеч по-добре. Едва ли е работа на това точно правителство, но инак приоритетите са и ясни, и абсолютни: трябва да победим някак бедността и мизерията, това, преди всичко. С всички средства, в това число и със заеми, защото огромната част от българския народ живее в бедност, каквато не е сънувал! А служебното правителство трябва да създаде необходимите предпоставки, ако не друго, за постепенното, но възможно най-бързо, преодоляване на бедността. В този смисъл, реорганизаицията на прословутото мега-министерство е далеч по-належаща от зорлем скалъпеното министерство на електронното правителство. С този проблем, знаем, се занимават, без особен успех, вече няколко правителства, и едва ли ще бъде решен той за тези два месеца, пък и да бъде, едва ли е по-важен от социалната политика или раздвижването на производството. Въобще, служебното правителство, скалъпено набързо от президента Плевнелиев, както можеше да се очаква, е по-скоро разочароващо, отколкото обнадеждаващо. Далеч по-убедително, по-надеждно, би било то, ако се състоеше от експерти, а не от заместник-министри, секретари и секретарки, свързани с ГЕРБ. Далеч по-убедително, по-надеждно, би било то и заради експертната си мощ, която не просто противостои на политическите машинации, но и осигурява перспектива. Преодоляването на кризата, довела ни до пълно обезчовечаване, нека е ясно, изисква жертви, тежки жертви, а големият длъжник е политическата класа, формирала смешните, несъразмерни нашенски елити. Тези хора, макар да не им е по нрава, ще трябва да се разделят с някой и друг мерак, пък и не само с мераците си, но и с илюзиите си. Нереалистично е, крайно нереалистично, да се надяват, че ще съумеят да залъжат някак разбунения народ и лично за мен е абсолютно непонятен, да речем, оптимизмът на Бойко Борисов и верния му Цветан Цветанов, които изглеждат убедени, че ще се завърнат победоносно във властта…