Вихри се черната борса, липсват стоки от първа необходимост
Борислав Ненов
Далеч от „голямата политика” са ямболските села през 1947 година.Далеч, ако човек очаква монументални събития, но ако търси истината за бита на хората по онова време, погледът към живота в някои села дава добра представа за случилото се.
Особено  когато се прочетат поверителните доклади до околийския управител през 1947 г., съхранявани в Държавен архив-Ямбол. В Генерал Инзово имало недоволство от високите цени на произведенията и от съществуването на черна борса. Между населението се търгувало по неофициален път масло на цена 1000-1200 лева, шарлаганът вървял по 600-800 лв. Имало голяма безработица, отчита кметът на селото в поверителния доклад и добавя, че повечето от хората имат по 10-20 декара земя, която обработват за няколко дни, а през останалото време безделничат.
Към края на януари селото с най-много католици в околията- Правдино, останало изолирано от света - паднали обилни снегове, пътищата станали непроходими и превозът на храните спрял. И в Генерал Тошево имали същите проблеми, опитали да спретнат доброволна бригада, ала в нея се включили едва няколко души. Като не ставало с добро, в ход влязла калъчката и чрез заповед изкарали на шосето и други мъже да ринат снега. Тамошният милиционер се заел с тежката задача да следи за реда в кръчмата, за да държи под око колко души се напиват и колко си знаят мярката. Твърди се, че в Генерал Тошево през зимата на 1947 г. се изнесли няколко пиеси от научен характер, но за голямо съжаление, няма подробности за този странен жанр на театралното изкуство.
В Миладиновци работният добитък не бил в добро състояние поради липса на достатъчно фураж, същото положение е и при овцете. В едно друго село от ямболска околия, в Лозенец, дъхът на голямата политика се чувствал по-силно - населението се разделило в две партийни групировки. Към Работническата партия/комунисти/ се причислили 120 селяни, към БЗНС едва 26, което е, меко казано, съмнителна статистика и е много по-вероятно тамошният кмет да се е докарвал на околийския управител. А в Лозенец са имали доста проблеми - селяните се снабдявали с вода от шест обикновени чешми и изпитвали недостиг от безценната течност. Получаваните нарядни стоки не достигали, кооперативното дело едва кретало, но пък идвала бодрост от констатацията, че безработица няма.
Кметът на село Телец, днешното Каменец, Нотю Стойков, дърпал към политиката на високо ниво и проводил хабера, че голям брой от реакционно настроените селяни се върнали в редиците на Отечествения фронт. На голямо играели и в село Сламино, където, пак според поверителния доклад, „цялото население с най-голямо внимание очаквало 10 февруари 1947 година, когато трябвало да се подпише мирният договор.Даже за глупците станало ясно, реди тамошният кмет, че опозицията, начело с Никола Петков, не служи на българския народ, а на международната реакция”. До убийството на лидера на земеделската партия обаче имало още няколко месеца, но почвата за този зверски акт се наторявала обилно.
Пак в началото на годината, се фиксирало раздвижване на културния фронт в селата Митириз/ сега Калчево/ и Победа. Там на 8 и 9 януари младежите от Ботевския набор изиграли с голям успех пиесата „Фашистко минало”, а към края на месеца точки натрупал пред властта и учителят Димитър Витков, който изнесъл сказка за живота и дейността на Ленин. Дори приказки, посветени на вожда на болшевишката революция се прочели, но не се посочват заглавията, за да разберем нещо за качествата на творбите.
Далеч по-прозаична, но твърде неприятна за властта на Отечествения фронт била ситуацията в най-голямото село на Ямболска околия - Стралджа. Там прозирало „скрито недоволство” от липсата на облекло, особено долно, както и на цървули, храни и прочие. Какво се крие под това и прочие, можем само да се досещаме. В село
Правдино, например, липсвали стъкла за прозорците, както и клинци, и тръби за печки, а зимата на 1947 година не била от топлите.
„Гладът е голям и трудно се удовлетворява”, пише още кметът на Стралджа и при тази ситуация няма нищо странно, че опозицията набирала сили…