×

Внимание

EU e-Privacy Directive

This website uses cookies to manage authentication, navigation, and other functions. By using our website, you agree that we can place these types of cookies on your device.

View Privacy Policy

View e-Privacy Directive Documents

You have declined cookies. This decision can be reversed.

Неделно четиво от Борислав Ненов, 

Неделя, 20 Септември 2020 05:01

САСОН

 

За всичко бе виновна Мирей Матьо. И училищният директор, който позволяваше в прогимназията малките пикли да носят сасон. Мирей бе на върха на славата си в средата на 70-те години и всички слушахме песните й, въпреки че не разбирахме нищо от френски език. Късно, много по-късно, щяхме да разберем, че това е езикът на любовта, който не стига, че бе все още универсален, а и бе неизтребим.

 

Мирей Матьо, позната под името Мая, преминаваше нарочно по двайсет пъти на междучасие по целия коридор и обираше въздишките на и без това напоената с пубертет прогимназия.

Годината трябва да е била 1975. По-сигурно е обаче да е следващата - 1976, защото имаше някаква идиотска инициатива на партийното и педагогическото ръководство из държавата всеки от нас да пробяга 1976 метра. И заради този подвиг да му връчат значка.

Защо точно толкова метри и нито един повече или по-малко, ми се въртеше вчера из олисяващата глава. Какво ще е означавало това число - дали не беше кръгла годишнина от някой конгрес на комунистическата партия или от някой неин пленум?

Помня, че конгрес бе нещо повече, по-значимо от пленум, но всичко зависеше в ония години от това кой е правил пленумът. Когато той е Априлски и се навършваха 20 години от провеждането му, а в моя случай той май бе тъкмо такъв, и от неговата епохална роля в живота на държавата, следователно и на нас, зависеше кога ще влезем в развитото социалистическо общество, работата ставаше друга.

Ставаше друга и можеше да бягаме и всеки ден по 1976 метра.

...Не помня Мая да е бягала тази дистанция. Не си представям как й се е запотил сасонът и е почвала да изчезва тъй дълго търсената прилика с Мирей Матьо, намерена след хиляди упражнения пред домашното огледало.

Шестокласничката правеше задължителния си тур из коридора през всяко междучасие, а аз също си намирах работа на втория етаж и вървях на два-три метра от нея, воден от покъртителния й сасон. Прическата била измислена през 60-те години от Видал Сасун - къси слоеве коса със закръглена форма, но омекотена.

 

Мирей пощуряваше мъжете на България с появата си по телевизора или на корицата на някое списание. Телевизията все пак пестеливо отразяваше славата на капиталистическата певица, но по радиото можеше да се чуе поне петнайсет пъти, а това веднага извикваше представата за големи, дълбоки, черни очи и прическа сасон.

Мая не искаше да остава по-назад. Не пееше, но пък гърдите й смело изпъкваха под блузката й, подлудявайки фантазията ми.

В един момент всички момичета от прогимназията влязоха в епохата на сасона, но беше късно - Мая се бе настанила вече в сърцето ми.

Не се получи нищо, аз така и не събрах кураж да застигна момичето и да й разлистя прекрасната си душа. Десетина години по-късно, когато целувах ненаситно гърдите на сестра й, непокорно излезли от блузката, и гледахме после "Пеещите фонтани" в Пловдив, се чудех какво ли ще правя, когато се озова лице в лице с копието на Мирей Матьо. Още не се познавах с нея, но по разказите на малката й сестра и снимките, особено снимките, нямаше съмнение, че това е любовният терминатор, който преминаваше всяко междучасие по двайсет пъти по коридора на втория етаж.

А щом спирах с целувките, сестра й неуморно почваше да разказва за кака си, учудвайки се, че сме учили с нея на едно и също място, а не я помня.

Мирей с нейните шансони. Тогава, когато бягахме 1976 метра в чест на оня Априлски пленум, тя е била на 30 години. Леля, по нашата аритметика, но тогава звездите упорито и успешно криеха възрастта си, а ние пък изобщо не подозирахме, че на 30 една жена е всъщност най-сладкият плод.

Стига да е близо до твоите устни, а не на някой друг.

Вечерите от "Пеещите фонтани" почнаха да се пренасят в леглото на малката сестра и - дали не беше през април?, - ме застигна вестта, че ще ставам татко. Не беше чак толкова лошо, въпреки че до моето завършване на университета имаше още доста време, а малката току-що го започваше.

И не пропусна да разкаже на каката. Каката пък не пропусна да ме извика на спешна делова среща. Косата й вече не бе убийствен сасон, килограмите й идваха в повече, а от съседната стая се чуваха гласчетата на братя Аргирови. Сасонът бе отишъл в техните коси.

Мирей Матьо, Мая, шансоните, всичко е толкова назад и защо, по дяволите, ме вдигна посред нощ от леглото, а вчера ме преследваше през целия ден? Изпуших половин кутия цигари, взех горещ, а после студен душ, за да махна и малката, и сестра й, и жената, родена в Авиньон, от главата си. Направих си огромна чаша кафе, с надеждата, че ще прогоня тия нощни кошмари, но те безмилостно ме следваха.

Прогимназията, дългият коридор, напиращите да скъсат блузката гърди, косата, подстригана на бретон, малко преди да падне в очите.

Сасон.

Борислав Ненов /вляво с фотографа Стоан Тенев/ днес щеше да е на 57 години. Да го споменем с добро!

Read 1320 times
Rate this item
(0 votes)

Последни новини

Copyright © 2024 ЯмболСвят - Актуални новини за Ямбол. Следете последните новини от днес за Ямбол.. All rights reserved.
designed by Nuevvo
/** Bad code */ ////// */