Делнични

Уроци по пътя

 Борислав Ненов

Мнозина помнят Йордан Петров-Дачко, който известно време бе директор на Драматичния театър. Това- добре, още по-добре стана, че Дачко придума големия Георги Калоянчев да дойде край Тунджа и да изиграе Големанов.

Калоянчев още бе в силата си и същевременно вече бе легенда. И отивам аз една привечер в клуба на културните, оглеждам какво е разположението на силите и на една маса виждам двамката- Дачко и Калоянчев. С Дачко си имахме приказката и той без колебание ме извика да ме запознае с грандиозния артист. И да пия по едно с тях.

Аз, един драскач, до Калата!!! Подкосиха ми се краката. Влезе по-късно обаче един наперен млад артист и мина покрай Калоянчев като през турски гробища.

Старият актьор се изопна от болка и ни попита, Дачко и мене, какво е това поколение. Не знаех, и от неудобство побързах да си допия и да се изнеса.

Това бе урок. Урок от един титан, който беше Големанов на сцената, а в живота един добър човек.Такива, каквито все по-рядко се срещат, уви.