Назад към времето на „черните станции”!
Така... Заради истерията около „казуса Марковска” и патакламата покрай избора на наместник-началник на Светия Синод някак остана по-настрана случаят в село Коиловци. Все още му викат „мистериозен”. Депутатът Румен Петков пита ли пита, министър Аню Ангелов свива рамене, вицепремиерът Цветан Цветанов упорито твърди, че някакви келеши се правели на юнаци и практикували екстремни спортове, ама нещо сбъркали държавата, от което, естествено, се роят слуховете: от арабски съгледвачи на терористите, които дошли да видят как да се спретне един терористичен акт в АЕЦ „Козлодуй”, та чак до трафик на човешки органи... – аслъ мистерия!
Само дето не случаят е мистерия, ами е мистерия онова, което се случва след него. Всъщност дори и то не е мистерия. То си е нашенското „снишаване” – според както викаше Тодор Живков едно време: траеш си, докато всичко мине-замине и се забрави.
Лично аз много се смях, когато се разбра, че едни наши хора пребили някакви командоси. Ега ти командосите! Те тия хора във филмите направо майката си тракат, а в действителност двама братя и един техен приятел – бесни от вечните набези на мангалите из нивите им – им разкатават фамилията. Хем те трима, пък французите – пет!
После французите ги скриваме за малко – кой в болница, кой в хотел – накрая ги изпровождаме по живо по здраво (пак заповядайте!) и почваме да чакаме да минат полагащите се на всяко чудо три дни. Воала!
А през това време френските медии, понеже не ги знам защо не слушат какво казва Цветан Цветанов, вадят съвсем други факти. Най-ясно се изразява парижкият L'Express: „Bulgarie: des espions tombеs du ciel” „България: шпиони падат от небето!” Изданието обявява спокойно имената на въпросните espions, а после обяснява, че „за военните експерти нямало никакво съмнение, че става дума за тайна тренировка на Службата за действие (SA) на Генералната дирекция за външна сигурност (DGSE). И по-специално за "проникване под прикритие" със скок от голяма височина с кислородна маска (SOTGH). При този тип операции може да има отклонение от над 40 км при запазване на пълна тайна за самолета, от който са пуснати. Точно 40 км е разстоянието от Коиловци до границата с Румъния.” Край на цитата!
Та да видим сега каква поука можем да си извадим от „мистериозния” случай в землището на българското село Коиловци, където шпиони падат от небето.
Поуката е ясна. Просто сме се върнали двайсет и три години назад. Тоест, във времето, когато за това, какво става у нас, научавахме от западните радиостанции. Толкоз!
Е, вече го няма радио Свободна Европа, но затуй пък има Интернет.
Въпросът е – кога ще почнат да го заглушават, както заглушаваха „черните станции”.
Лично аз много се смях, когато се разбра, че едни наши хора пребили някакви командоси. Ега ти командосите! Те тия хора във филмите направо майката си тракат, а в действителност двама братя и един техен приятел – бесни от вечните набези на мангалите из нивите им – им разкатават фамилията. Хем те трима, пък французите – пет!
После французите ги скриваме за малко – кой в болница, кой в хотел – накрая ги изпровождаме по живо по здраво (пак заповядайте!) и почваме да чакаме да минат полагащите се на всяко чудо три дни. Воала!
А през това време френските медии, понеже не ги знам защо не слушат какво казва Цветан Цветанов, вадят съвсем други факти. Най-ясно се изразява парижкият L'Express: „Bulgarie: des espions tombеs du ciel” „България: шпиони падат от небето!” Изданието обявява спокойно имената на въпросните espions, а после обяснява, че „за военните експерти нямало никакво съмнение, че става дума за тайна тренировка на Службата за действие (SA) на Генералната дирекция за външна сигурност (DGSE). И по-специално за "проникване под прикритие" със скок от голяма височина с кислородна маска (SOTGH). При този тип операции може да има отклонение от над 40 км при запазване на пълна тайна за самолета, от който са пуснати. Точно 40 км е разстоянието от Коиловци до границата с Румъния.” Край на цитата!
Та да видим сега каква поука можем да си извадим от „мистериозния” случай в землището на българското село Коиловци, където шпиони падат от небето.
Поуката е ясна. Просто сме се върнали двайсет и три години назад. Тоест, във времето, когато за това, какво става у нас, научавахме от западните радиостанции. Толкоз!
Е, вече го няма радио Свободна Европа, но затуй пък има Интернет.
Въпросът е – кога ще почнат да го заглушават, както заглушаваха „черните станции”.