Себе си повтаряй, няма вчерашна и днешна чест!
Няма дълг веднъж изпълнен, ни любов употребена.
Запомни и прераздавай най-човечния си жест,
даже песента повтаряй, стига да е откровена.
Тъй сезоните превъртат охра, ръж и резеда...
Тъй росата следва, тъй забрава не обгръща
онзи кладенец, известен на косачи и стада,
в който глътката на вкус е винаги една и съща.
Себе си повтаряй! Всичко в теб така ще издържи
Къщата ще помии твоят отпечатък върху прага.
И сегашната усмивка пак ще ти принадлежи...
Виж - нощта
като индиго
между днес и утре ляга
Калин Донков
