(10 август 1951 г. – 15 октомври 2013 г. )

Усещането за самотност е най-силно след загубата на ярка и силна личност. Чувстваш, че си е отишло нещо от теб самия, нещо от твоето време, от разбирането ти  за литература, за култура, за човечност, за нещата от живота... Това е усещането ми след загубата на Николай ПЕТЕВ, с когото бяхме заедно близо четири десетилетия. Време на младост, илюзии, летеж. Сигурно ще прозвучи банално, но и време за проверка на ценности, на идеи, на приятелства...
...Неотдавна правихме една справка с Димитър БЕЧЕВ, творчески секретар на Дружеството на писателите  и директор на Регионалната библиотека по повод 35-години от създаването на писателското ни дружество. Установихме, че за това време  в Ямбол и региона са гостували над триста от най-значимите български литературни  творци. Свое място в  нашия  слънчев  край имат председателите  на СБП Георги ДЖАГАРОВ, Любомир ЛЕВЧЕВ, Павел МАТЕВ, Кольо ГЕОРГИЕВ, Николай ХАЙТОВ, Никола РАДЕВ и Николай ПЕТЕВ. Всеки един от тях е имал своето  присъствие и обаятелност...
Това, което ме е радвало и впечатлявало при срещите с Николай ПЕТЕВ през годините бе неговата директност, великодушие, добронамереност, невероятното му чувство за хумор и самоирония. Той умееше да бъде в центъра на събитието, без да се самоизтъква. Обичаше и уважаваше ямболските творци, беше често наш гост на премиери, юбилеи, творчески срещи или пътьом, минавайки през Ямбол, умееше да затрогне с  жест, разказана случка и човешко отношение, съчетано с достолепна мъжка позиция.
Много мили спомени Николай остави и у хората от Ямболския край през м. май   2013 г., когато бе избран за народен представител от  „Коалиция за България” в  42-то  Народно събрание на Република България. Цял месец пътуваше непрекъснато. Той се  срещна с невероятно много хора. С очите си виждах как непринудено завладява хората, как му се доверяват, как се допитват до него и му споделят съкровени неща - на него - Човека, Писателя, Мъдреца...
Често си мисля, че Николай имаше невероятно чувство за мащабност, съчетано с дарбата да не пропуска детайлите. Той беше приятел за дълъг път! Трогвали са ме неговите обаждания през годините. Обикновено обръщението му към мен беше: „Тенкович, Наборе, трябва да свършим това и това!” Ясно, точно, без усукване и винаги с усмивка и някакъв майтап.
Казват, че до всеки успял мъж стои една достойна жена. За мен тази жена е Теодора, която носеше кръста на болката заедно с Николай /особено когато коварната болест го изпиваше пред очите на всички ни/. Тя бе мила и търпелива, заедно с децата му и приятелите направи всичко възможно той да се чувства обграден с нежност, внимание и доверие... Макар и на предела на силите си, Николай ПЕТЕВ даде всичко  от себе си за достойното отбелязване на вековния юбилей от създаването на Съюза на  българските писатели. Всички ние, които бяхме в залата на Народния театър „Иван  Вазов”, ще запомним неговото слово. То беше пропито от болка, но носеше особена светлина, надежда и обич! Всъщност той се прощаваше с белия свят и с всички нас!
Днес, когато отбелязваме три години от неговата загуба, ни е тъжно, обяснимо   е, че ни липсва, но разлиствайки неговите последни  книги: „Не ме  ли  помниш”, „17 есета против  този  свят”, „33 стихотворения  за препрочитане”, ние всъщност виждаме  колко много болка, светлина и надежда ни остави Николай ПЕТЕВ, колко пророчески се оказаха неговите думи... И това го прави още по-осезаем, реален, жив и необходим, днес и в бъдеще!

Тенко ТЕНЕВ,
поет,
председател  на Дружеството на писателите  в Ямбол

Равноденствие
                                  На Николай Петев

Въртят се годините, Наборе…
Мъкнем камъка няколко века.
Като погледнеш – върхът е далече.
Сизиф отдавна каталясал е вече.
А мечтите са същите.
Стари приятели.
И Русия в сърцето.
И болката пари под бялата риза.
Няма как, Наборе…
Ще мъкнем камъка още няколко века…
… Стаена горчилка в очите ни свети.
Примамливо бляскат – звезди, еполети,
а върхът е далече, а върхът е далече!    
                                                 
 10 август 2001 г. Ямбол