Понеже стана тъй че с лопата да ги ринеш, кандидатите за литературния Нобел в България тия дни се трепят с копия, стрели и пики в измислените си битки и грозни Пунически войни, и едного другиго се заливат със словесна помия.

И за кво? Заради някаква си пловдивска торба с пари, хвърлена като на кучета, някои от които дори не са гладни, защото гризат кокала и сърбат булашика в американска копаня.

Глупости на таркалета – леви писателски пирамиди, десни писателски пирамиди. Коя от коя по-талантлива, коя от коя по-бездарна. Милен Русков срещу нам си кого, Деян Енев срещу всички, Божана Апостолова – майчица на хазната и света вода ненапита с нейната, обявена „нулева“ за награди, година.

И нулев век да обяви, вода в караджейката ще налеят фондацийки с неясни финанси, Америки за милата ни татковина. Сорос и неговите ненаситни помияри у нас.

А въздухът над литературна България мирише на лайна. И тези лайна ги разбърква естественият и ненаситен за награди лакомник Георги Господинов – най, най, най! – от всички български поети и писатели по-, по-, най.

Затова му плащат.

Да са ни живи и здрави момченцата, болни от „Нобелизъм”.

ВАЛЕРИ СТАНКОВ

https://www.facebook.com/profile.php?id=100001222017028&fref=ts
бел. Яс - Георги Господинов беше роден в Ямбол