Гениален поет с многолико и сложно творчество, самоотвержен революционер, виден общественик с бунтарски дух, пламенно въображение и несравнима почит към българския народ. Кой може да бъде това? Разбира се, П.Кр.Яворов! Големият българин, който остави диря и в Стралджа, за да можем днес да имаме един кумир в повече.
Несравним в стихотворната реч той ни остави стихове които звучат като клетва и песен. Живя в своето величаво страдание и си отиде от този свят трагично, по свое желание.
От този тревожен ден изминаха 101г. Припомниха го децата от клуб „Млад приятел на книгата”. Парушка Узунова, библиотекар, със своята презентация, подсказа най-интересните моменти от живота и творчеството на поета. Спонтанно после всички пожелаха да оставят цвете пред паметника на Яворов в Стралджа. Ще запомнят този ден малките приятели на литературата! А името на Яворов ще свързват винаги с България и с чувството за родолюбие.
Надя Жечева
НА НИВАТА
(откъс)
До гроба слънце те гори,
и все ори, ори, ори...
Като няма прокопсия,
плюл съм в тази орисия!
Дома се връщаш окапал вече
по късна вечер и отдалече
зачуеш в село и плач, и врява...
Какво ще бъде? - недоумява
кратуна проста; а виж, излиза,
че бирник царски дошел е днеска
и сиромаси - тресе ги треска:
"Не взема само от голо риза,
дете от майка!" - тъй всеки дума.
И ще помислиш, че бие глума:
"Да готвиш толкоз!" О-хо, в главата
почешеш ли се най-на еднъжки,
пари да падат наместо въшки!
И смяташ, мислиш, до механата.
Там, колко щеш,
на вяра пий,
че то поглеж!
Дий...
Дий, воле, дий!
*
..................
Така си мреш,
така сме ний,
така - поглеж!
Дий...
Дий, краста, дий!
П.К.Яворов