На остров гол живеят двама

и го поливат нощ и ден.

Това е филма. Друго няма.

И вий скучаете край мен.

 

Жената, хвърлила черпака,

се просва в хълцания зли.

А вий се смеете във мрака

на глупостта, че сте дошли.

 

Защо? Нима сте духом голи

подобно оня остров там?

Ако е тъй, то за какво ли

се трудиме над вас, не знам!

 

Но на екрана, мълчалива,

жената се изправя пак,

за да полива свойта нива

все тъй, черпак подир черпак.

 

Сега вървете към вратите,

шумете, смейте се на глас —

докрай, додето разцъфтите,

ще мъкнем влагата към вас!

ДОБРИТЕ ПИСМА

Валери Петров

Толкова радост извика
писмото с добри новини!
Гледам клеймото на плика
и пътя му смятам във дни.

Мисля си: значи, когато
бях вчера така натъжен,
листчето, с радост богато,
е вече летяло към мен.

Значи, така ни се струва
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува –
добрите писма са на път!