Съботата след Сирни Заговезни се празнува Тодоровден. Този празник носи и други имена: Тудорица, Тодорова събота или Конски Великден.
Празникът на Тодор Тирон

Това е празник за здравето на конете. За техен покровител се смята св. Тодор Тирон.
Свети Тодор моли за лято

На този ден светецът съблича своите девет кожуха, мята се на белия си кон и отива при Бога, за да измоли лятото. Когато пристигне, Свети Тодор слиза от коня, забожда копието си до него и сам влиза при Бога, за да го моли да прати лято на земята.
Тудоришката неделя
Страшната седмица

Според едно поверие седмицата, започваща от Тодоровден, е една от най-опасните в годината.

През Тудоришката неделя, нощем из селото броди светецът, преобразен като „кара-кон“ или „вкара-кончен“ (вампирясъл) мъртвец. Оттам идва и думата „караконджул“ - зъл дух в тялото на животно. Така живота и смъртта се преплитат в образа на светеца.
Конете

Конят е почитан като вярно и предано на човека животно. Но той също така е недосегаем за змейове и самодиви. Дори чумата не напада човек на кон. Затова конят и конникът са издигнати в култ. Конят осъществява посредничеството между двата свята, между живите и мъртвите.

За прабългарите конят е бил и тотем, и слънчев символ. Черепът на коня е бил окачван по оградите, за да предпазва от зли сили.
Кушии на Тодоровден

В чест на коня на Тодоровден се провеждат конни надбягвания и състезания, наречени кушии.

Сутринта на празника конете се почистват, разресват, сплитат се опашките и гривите, накичват се и заедно с техните пременени ездачи отиват на надбягванията.

Някъде в състезанията участват и пищно украсени каруци, теглени от коне.

На победителите, естествено, се присъждат награди - както за коня, така и за ездача.
Ролята на жените
Хлябът

На жените пък се пада честта да омесят обредните хлябове. Те се подготвят още преди изгрев слънце и имат форма на подкова или конче. Украсяват се със скилидки чесън, орехови ядки и сол. Раздава се за здраве и плодовитост на кобилките. От тези питки се дава и на конете.
Покровителят на булките

Водени от народното схващане, че св. Тодор е не само закрилник на конете, а и покровител на булките и раждаемостта, младите невести също приготвят малки хлебчета. Раздават ги на близки и роднини, а те пък им пожелават да имат деца.
Къпането

Друг обред свързан с Тодоровден е миенето.

Рано сутринта на празника майките изкъпват децата си, за да не ги боли глава и да не се разболяват.

Преди кушята пък жените мият косите си с вода, в която има слама от яслите на конете. След умиването хвърлят водата на улицата след конете. Наричането е косите да са здрави и дълги като конска грива.

Празникът завършва с кръшни хора и закачки.