Неделно четиво: Това, което приказките премълчават:
Неделя, 23 Февруари 2014 13:22Момиче,
не опитомявай Звяра.
Опитомиш ли го,
ще стане като всички...
Когато развалиш магията,
той ще забрави
как
само
само ти си го обичала
когато беше невъзможно труден.
И лош.
И тъжен.
И безкрайно сам.
Онази приказка
е пълна със заблуди.
В живота не се случват чудеса.
В живота
всичко
е напълно
прозаично.
Тук любовта е дума без значение.
Отивай си преди да го обикнеш.
---
Обикнеш ли го...
не търси спасение.
написа caribiana на 21.2.14
През девет земи, в десета...
Сънувай, Обич, Другия ни Свят.
Във който всички думи са излишни.
Във който зад прозорците валят
цветчетата на пролетната вишна.
И падат върху дивите треви.
Целуват ги със белия си шепот.
Звездите се усмихват със очи
и трепкат мълчаливо по небето.
А вятърът с дантелени ръце
рисува с пръст контура на Луната.
Едно бездомно мъничко щурче
свирука щурчовата си соната.
Сънувай, Обич, Другия ни Свят.
И някога, когато се разсъмне,
когато думите престанат да болят,
ще дойда. И ще ти го сбъдна.
написа caribiana на 11.2.14