http://www.yambolnews.net/index.php/mediya/audio/item/9206
| Гражданско дело No 19/2012, IX състав | Облигационни искове за непозволено увреждане | С.Г.Д. | ЕТ ВЕСТ 2-ВЕСТНИК ЯМБОЛ-ДЕНИЦА ТОДОРОВА | Решение от 18.7.2012г. Резултат от въззивна инстанция: Изменя отчасти решението Решение от 11.02.2013 Гражданско дело № 316/2012 Резултат от касационна инстанция: Не допуска касационно обжалване Определение от 21.01.2014 Гражданско дело № 4671/2013 В законна сила от 21.1.2014г. |
София, 21.01.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 4671/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. Д., чрез адв. М. Д. срещу решение от 11.02.2013 год., постановено по в. гр.д. №316/2012 на Бургаския апелативен съд, с което след като е отменено решението по гр.д. № 19/2012 год. на Окръжен съд –Ямбол в частта, в която [фирма] , [населено място] , е осъден да заплати на С. Г. Д. сумата от 20 000 лв. обезщетение за нанесени неимуществени вреди е постановено ново решение , с което искът за този размер е отхвърлен. Потвърдено е решението, с което искът на С. Г. Д. срещу [фирма] , [населено място] за неимуществени вреди за разликата от 20 000 лв. до пълния претендиран размер на иска e отхвърлен.Присъдени са разноски.
Ответникът по касация [фирма] , [населено място] не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Предпоставките , с които законът свързва достъпа до касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество, обаче не са налице.
За да се допусне касационно обжалване следва да са изпълнени две комулативно дадени условия: Касаторът да е формулирал правен въпрос / материалноправен или процесуалноправен/ , който да е бил предмет на разглеждане с въззивното решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото; по отношение на така формулирания въпрос да е обосновано и изпълнено допълнителното основание или основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК на което касаторът се позовава.
В случая с представеното с касационната жалба изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 274,ал.3,т.1 ГПК касаторът се позовава на основанието по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК /противоречие със задължителната практика на ВКС /без да формулира правен въпрос. Оплакването , че въззивният съд не е приложил правилно материалния закон като е приел, че касаторът не е претърпял вреди от процесната публикация, е оплакване за неправилност на обжалваното решение, което може да бъде предмет на разглеждане в евентуално производство по чл. 290 ГПК в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, а не в настоящото производство.
Касаторът е посочил следните въпроси, по които според него съдебната практика не се е произнесла: 1. Какви са критериите, очертаващи журналистическите изявления като мнение, критика, недоволство и съмнение, изисква ли се те да бъдат основани на истински , верни и проверени факти и обратно ако всички обективни факти са оборени, кога може да се квалифицира като журналистическо мнение, съмнение, критика и недоволство; 2.По какви критерии се различават журналистическите похвати при списване на публикациите за да бъдат оценени като оценъчни съждения и такива като критика, съмнения, недоволство и мнение ;3. как се определя границата между свободата на словото и правото на личността с оглед характера на публикуваното - информация , съобщение, анализ . Има ли значение за оценката по кой общественозначим въпрос е изразено журналистическото мнение и на каква обществена ли колективна потребност отговаря за да де приеме, че е оправдано предимство на първото над второто; 4. Следва ли всякога да се обсъждат елементите на конкретния казус за да се направи правна и фактическа преценка за баланса между свободата на словото и гарантираните права на личността; 5. При превратно обсъждани обективни факти в журналистическия материал в насока да увредят конституционно гарантирани права на индивида – име, чест достойнство, изисква ли се изявленията да изпълват елементите обективни и субективни за престъпното деяние по чл. 147,ал.1 НК или е достатъчно да се установи противоправност на деянието по критерия на чл. 45 ЗЗД.
По последния въпрос касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Р №62/06.03.2012 г. по гр.д. №1376/211 г. и Р №443/19.07.2010 по гр.д. №5059/2008 г.
В заключение се иска ВКС да се произнесе по въпроса за съотношението между правата на личността , свободата на словото и правото на информация - допуска ли се и в каква степен накърняване на правата, морала, доброто име на личността за сметка н свободата на словото при сегашната редакция на чл. 39,ал.1 и2 и чл.41 от Конституциата на РБ. Счита, че „тълкуването на закона по тези въпроси ще допринесе за развитието на правото и осъвременяването й / не е посочено на какво/ „и с оглед промяната на обществените условия.”Последното , както и твърдението, че по посочените въпроси липсва съдебна практика предполага, че по тези въпроси касаторът се позовава на критерия по чл. 280,а.1,т.3 ГПК макар и да няма изрично позоваване на него.
Доколкото по въпрос №5 касаторът се позовава на противоречие с решения на ВКС, постановени при усл. на чл. 290ГПК, които имат задължителен характер,следва да се посочи, че основанието по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК изключва изпълнението на критерия по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. Въпросът е некоректно формулиран-същият включва твърдения за необоснованост на обжалваното решение, изразяващо се в превратно обсъждани факти от журналистическия материал и е предпоставен от това твърдение . Независимо от това следва да се посочи, че въззивният съд не е отхвърлил предявеният иск поради неизпълнен фактическия състав на престъплението клевета по чл. 147 НК, а доколкото е приел, че в цитираните части от процесната статия не се съдържат обидни и клеветнически твърдения , нито по друг начин е накърнена честта и личното достойнството на ищеца. Прието е ,че субективните изживявания след публикацията, макар и негативни не могат да бъдат квалифицирани като неимуществени вреди от непозволено увреждане , защото не се установяват деликт. Следователно разсъжденията на въззивният съд са на плоскостта на гражданската отговорност за непозволено увреждане. Дори с оглед позоваването на чл. 147 НК във връзка, че разгласените обстоятелства нямат позорен характер да се приеме, че съдът е преценил липсата на клевета в контекста на чл. 147 НК, искът е отхвърлен поради генералния извод, че със статията не са засегнати честта и личното достойнство на ищеца. С оглед на казаното, решението не се явява в противоречие с цитираната задължителна практика на ВКС Р №443/19.07.2010 по гр.д. №5059/2008 г. и Р №62/06.03.2012 г. по гр.д. №1376/211 , което се позовава на първото решение .
Останалите въпроси под №1,2 ,3 и 4 са общи, принципни въпроси и макар от съществено значение , нямат връзка с мотивите на въззивната инстанция.Така както са формулирани, не са били предмет на разглеждане във въззивното решение и следователно нямат характер на правен въпрос по смисъла на чл. 280,ал.1 ГПК.
Доколкото формулирането на правен въпрос по смисъла на чл. 280,ал.1 ГПК е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване, липсата на такъв / такива/ е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска.
Независимо от това касаторът не е обосновал и посочения от него допълнителен критерий / основание / за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК съгласно т.4. от ТР №1 от 19.02.2010 по ТД № 1/2009 год.
С оглед на изложеното, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.02.2013 год., постановено по в. гр.д. №316/2012 на Бургаския апелативен съд,
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
РЕШЕНИЕ
№ 3 11 февруари. 2013 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски апелативен съд гражданско отделение
На шестнадесети януари две хиляди и тринадесета година
В публично съдебно заседание, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : Румяна Манкова
Събина Христова
при секретар П.Шивачева,
като разгледа въззивно гражданско дело № 316 по описа за 2012 г.
докладвано от съдия Събина Христова , за да се произнесе взе предвид следното
Делото е образувано по въззивна жалба на адв. К. адв. К. , пълномощници на Е. „В. 2 вестник Я, – Д. Т. против решение № 54 от 18.07.2012 г. по гр. д. № 19/2012 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, в частта, с която е осъден въззивникът да заплати на С. Д. от гр. С. сумата от 20 000 лв. обезщетение за нанесени неимуществени вреди.
Иска се обезсилване на решението като недопустимо, поради допуснати съществени процесуални нарушения и връщане на делото за ново разглеждане или отмяната му като неправилно и незаконосъобразно и произнасяне на решение за отхвърляне на иска.
Твърди се, че по делото неправилно е даден ход на основание чл. 50, ал. 2 ГПК, тъй като срокът за получаване на книжата от въззивника е изтекъл на 02.02.2012 г., а срокът за връчване на отговор на исковата молба за него е изтекъл на 05.03.2012 г. В нарушение на разпоредбите на чл. 131 ГПК с определение от 21.02.2012 г. съдът е обявил, че в дадения срок ответникът не е депозирал отговор и правото му за това е преклудирано.
Оспорва се и процесуалната легитимация на ответника по делото, като се твърди, че в представения брой на вестника е посочено друго лице. В тази връзка се навеждат оплаквания, че съдът не е извършил проверка в Търговския регистър и Народната библиотека, за да установи кой е регистрирания издател и притежава ли необходимите регистрации. Във връзка с нередовностите по уведомяването му въззивникът е депозирал молба за възстановяване на срока за подаване на отговор. Изводите в това производство, според жалбоподателя, са немотивирани и несъобразени с фактите по делото.
По същество се излагат доводи, че неправилно е установена връзка между твърдените вреди и служителите на ответното издателство, както и с името на ищеца – физическо лице. Твърди се, че по делото е разместена доказателствената тежест, а правните изводи са незаконосъобразни. Липсва произнасяне по съставомерността на деянието и наличието на признаците за деликт. Жалбоподателят счита, че изводите на съда не съответстват на действителното фактическо положение и претенцията не е надлежно доказана. Излагат се доказателствени искания.
Ответната страна, чрез адв. Д. , депозира отговор, в който оспорва оплакванията, изложени във въззивната жолба. Намира, че решението в обжалваната част не страда от посочените в нея пороци. Подробно излага аргументи в тази насока и моли да бъде потвърдено решението като правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба против решението в отхвърлителната му част е депозирана от адв. Д. , пълномощник на ищеца. Моли за отмяната му като неправилно и незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът не е оценил адекватно обстоятелствата по делото и размера на претърпените вреди. Подценени са проявленията на невярна и позорна журналистика върху честта и достойнството на ищеца и доброто му име в обществото. Разгласените обидни и клеветнически изявления са неверни и размерът на присъденото обезщетение е несправедливо занижен. Не са взети предвид и обстоятелства, че на ищеца се приписват престъпления, а публикацията е достигнала неограничен брой читатели посредством интернет. Не са взети предвид и времетраенето и интензитетът на претърпените болки и страдания ,продължаващи според показанията на св. Б. понастоящем.
Бургаски апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото и въз основа на собствената си преценка приема следното:
Направено е възражение за недопустимост на съдебното решение, Оплакването е в две посока- процесуални нарушения при размяната на книжа и призоваване на ответната страна по чл. 50, ал.2 ГПК и установяване на легитимацията на ответника от една страна и липса в диспозитива на описание на правопораждащия факт.
Въззивният съд се е произнесъл по първото въззивно оплакване с определение по чгд № 321/12 г. по описа на |БАС/ приложено/.
Оплакването за неустановеност на пасивната легитимация по делото е въпрос който засяга правилността на съдебното решение. По същността си установяването на пасивната материалноправна легитимация е въпрос по основателността на иска и по него съдът дължи произнасяне с решението, което е направил и окръжният съд и в този смисъл произнасянето не е процесуално недопустимо.
Непълнотата на диспозитива по начина описан във въззивната жалба може да бъде отстранен по реда за поправка на решението, за което страната има инициатива, доколкото не се отнася до поправка на явна фактическа грешка. След като в петитума на исковата молба ясно с оглед защитата на ответника и правилата за формиране на сила на пресъдено нещо е посочен правопораждащия увреждането факт, то въззивната инстанция в рамките на правомощията си дължи отстраняване на този пропуск с решението си.
За да присъди обезщетението от 20 000 лв. за неимуществени вреди, окръжният съд е приел, че изнесените в статия със заглавие „С. Д, на 25 място сред най-богатите българи?", твърдения насаждат у читателя отрицателно настроение към личността и бизнеса му, провокират съмнение за извършена престъпна дейност и безнаказаност. Отразените в статията факти и обстоятелства съдът е намерил, че не отговарят на действителността, защото от събраните по делото писмени доказателства и разпитаните свидетели се установило, че „О" АД и „О," АД са местни за България юридически лица, регистрацията им е по Териториална данъчна служба гр. С. данъкоплатци"; данъчните задължения се заплащат също в България, а организацията на счетоводната дейност се извършва съгласно приложимите международни счетоводни стандарти и действащото българско данъчно и счетоводно законодателство. При тези съображения съдът приел статията за неприемлива, а изразеното в нея за недоказано, както и че с волеизявленията си авторът на статията е засегнал ищеца като човек и личност, накърнил е достойнството и авторитета му, както в личен, така и в професионален план, имайки предвид, че ищеца е публично известна личност.
Според въззивната инстанция, така обобщените изводи са приети в нарушение на чл. 45 ЗЗД. Отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 и безвиновната отговорност по чл. 49 от ЗЗД се пораждат при наличието на деликт и причинна връзка между противоправно и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Наличието на вреди не обосновава непременно наличие на основание за тяхната обезвреда. Затова на първо място следва да бъде установен деликта. Издателската дейност не е ipso jure противоправна, затова съдът е бил длъжен да изложи по-подробни съображения за наличието на противоправност на публикуваното, вместо обобщението, че статията е неприемлива. За да възникне непозволено увреждане от публикуван журналистически материал задължително следва да е установено нарушение на създадения с чл. 39 КРБ баланс между двата значими обществени интереса, ползващи се с конституционна закрила –свободата на словото и достойнството на личността. свободата на словото не е абсолютна, а е конституционно гарантирана до пределите, след които вече се засягат други конституционно защитени ценности, каквито са правата и доброто име на гражданите.
По смисъла на чл. 147, ал. 1, пр. 1 от НК, "позорни" са тези обстоятелства, които се отнасят до личността на засегнатото лице и съдържат твърдения за факти, които са обществено укорими, противоречат на общоприетите норми на поведение, създават отрицателна репутация за личността на засегнатия.
Тъй като разгласените в статията обстоятелства не са позорни, то ненужно е да се изследва подробно доколко те са верни или неверни. Ищецът е представил удостоверения от АВ за данните в търговския регистър, но към 19.04.11г., а публикацията е през м. декември 2010г. и в нея се коментира публикация с източник на информацията неназовано полско издание, което „писало преди време" за притежанието на акциите и формата на сдружаване на търговеца. По този начин огласените факти се отнасят към минал момент и представените актуални данни към м. април 2011г. не могат да оборят верността им, дори и това да беше изискване на настоящия процес.
Според съда, прочитът на публикацията разкрива критичен акцент по-скоро върху критериите, по които е извършена класацията на стоте най-богати българи, отколкото върху личността на ищеца. Името му е споменато наред с още няколко други участници в класацията, като за всеки от тях е направен коментар. Не е укоримо, нито противоправно изразено негативно отношение към богатството, защото свободата на изразяване гарантира правото на всеки да прави публично мнението си, изградено на основата на личностната ценностна система и достъпната му информация. Изразените съмнения, че „сложна мрежа холдингови компании скрива самоличността на крайните бенефициенти", също не представлява приписване на престъпление, доколкото участието в различни организационни форми на сдружаване на търговци е дейност не само позволена, но и широко практикувана в сферата на стопанската дейност. Дали фирмата принципал се намира или не на територията на друга държава, колко процента от капитала държи, ясни ли са нейните собственици са все коментари, които не са клеветнически, не са обидни за личността и не позорят ничие добро име, защото са по същността си аргументи за тезата, че избраните критерии за класация на най-богатите хора не държат сметка за цялото им благосъстояние и е възможно някои от тях да притежават и повече. Притежанието на дялове, акции, дружества е правно регламентиран процес, който разкрива различия в националните законодателства, от които може да има като последица подобряване на финансовите резултати от дейността. Пресата, а и обществото като цяло, имат пълното право да изразяват не само съмнение, но и недоволство и критика, ако имат усещане за непрозрачност, но изразяването според собствената информираност на оценки за начините на сдружаване на капитала не е обида, нито клевета, нито накърняване на доброто име, защото не са насочени към отделната личност. След като написаното относно собствениците на дружествата не разкрива белезите на клевета, то не е необходимо да се изследва вярно или невярно е отразена формата на собственост и притежателите към момента на публикацията 13.12.2010г. В този смисъл е и постановеното на основание чл. 290 ГПК решение на ВКС по гр.д. 1376/2011 г., IV г. о., ГК
Ищецът се оплаква, че статията създава съмнение, че бизнесът му е почтен и легален, внушава увереност, че се укриват доходи и се намалява данъчното задължение.
Според съда този извод не може да бъде направен при обективен прочит. Изразено е съмнение единствено, че ищецът е по- богат, отколкото излиза според критериите на класацията, но и това не е обидно, нито клеветническо. Въобще не е споменато в статията облагането с данъци и тяхното плащане.
Журналистическите оценки по темата за цената на газа, изразени в публикувания материал макар и да са негативни, не са обидни, нито клеветнически. Журналистите имат право да коментират свободно цените, на които свързани с ищеца дружества продават газ, свободно могат да избират и изразните средства за това, доколкото са автори на текстовете. В случай на неверни цифри или неправилно приложени формули, според исковата молба, ищецът разполага с правото на отговор.
Що се отнася до израза, че за гражданите на гр. Я. ще бъде интересно „ да научат повече за икономическото досие на най-богатия ямболец и за някои парламентарно представени партии, свързани с него" ,както сам ищецът посочва в исковата молба това е обещание за още разкрития. Начинът по който се привлича интереса на читателите е въпрос на журналистическо умение и похвати, които може да са на различно професионално ниво, но в този израз също не могат да бъдат открити директни обиди или клевети към ищеца. Липсват каквито и да е данни по делото за ищецът да съществува задължение за деполитизация, поради което и намекът за свързаност с парламентарно представени партии не представлява анонс за разкрито нарушение още по-малко престъпление / сама по себе си тезата за политическата свързаност на една публична личност с отделни групи в националния парламент не е позоряща/.
В заключението – „Съвсем ясно се вижда, че икономически тези 100 човека са по-мощни от държавата. Следователно борбата на всяко правителство - включително съд, прокуратура и финансови органи срещу тях е обречена предварително. Е. о къде е отговорът на въпроса защо прехода така зацикли.... „ ищецът въобще не е споменат персонално. По съдържание този извод на автора е оценка, коментар, разкрива недоверие, но не е клеветнически или обиден за ищеца, защото не се твърди в статията той да е поставен над институциите и закона поради благосъстоянието си.
Въззивният съд приема, че в цитираните части от статията не се съдържат обидни и клеветнически твърдения, нито по друг начин е накърнена честта и личното достойнство на ищеца. Субективните изживявания след публикацията, макар и негативни, не могат да бъдат квалифицирани като неимуществени вреди от непозволено увреждане, защото не се установява деликт.
Трайно установените критерии в практиката на съдилищата за това, кога с публикуваните думи и изрази се накърнява сферата на личността, сочат на отсъствие на противоправно поведение. Мнения, оценки, коментари, дори когато са негативни или пораждат недоверие, не се определят като клевета и не се проверяват за достоверност, защото представляват израз на публично изразено мнение по смисъла на чл. 39, ал.1 КРБ, а оценъчните съждения не се проверяват относно тяхната вярност.
Недоверието, съмнението, несъгласието с определена теза, критиката и недоволството, които са в основата на нечие лично мнение, не увреждат личната чест и достойнство по смисъла на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД. Свободата на словото в конкретния случай е упражнена по начин, който съответства на пределите, поставени в чл. 39, ал.2 КРБ.
След като няма противоправно поведение, не може да бъде ангажирана и безвиновната отговорност на издателя на основание чл. 49 ЗЗД.
Предявеният иск е неоснователен. За да възникне правото на обезщетение за вреди от непозволено увреждане, задължително трябва да бъдат установени при условията на кумулативност предпоставките на чл. 45 ЗЗД- виновно противоправно поведение, което е в причинна връзка с настъпили вреди. Отсъствието на всяка от тези предпоставки прави невъзможно реализиране на отговорността за обезщетение.
Като е достигнал до изводи за частична основателност на предявената претенция, окръжният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт и решението му следва да бъде отменено на основание чл. 271, ал.1 ГПК, а в частта в която е отхвърлен иска- потвърдено.
На ответника следва да бъдат присъдени и направените разноски, които са в размер на 2675 лв., за които са представени доказателства за плащане.
Мотивиран от изложеното Бургаски апелативен съд
РЕШИ
ОТМЕНЯВА РЕШЕНИЕ № 54 от 18.07.2012 г. по гр. д. № 19/2012 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, в частта, с която е осъден въззивникът да заплати на С. Д. от гр. С. сумата от 20 000 лв. обезщетение за нанесени неимуществени вреди и лихви и разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на С. Г. Д. с ЕГН **********, съдебен адрес: гр. С., ул.". №// – адв. М. против Е. „В. 2 – ВЕСТНИК Я. – Д. Т." гр. Я., с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Я., ул.". №**, представлявано от Д. Т. Т. с ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Я., ул.". №**, кантора №402 – адв. С. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., понесени от публикуването в бр. 37 от 13.12.2010г. на статия, озаглавена „ С. Д. на 25 място сред най-богатите българи?" ведно със законната лихва върху тази сума от 13.12.2010г. до изплащането и разноски от 1280 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Осъжда С. Г. Д. с ЕГН**********, съдебен адрес: гр. С., ул.". №** – адв. М. да заплати на Е. „В. 2 – ВЕСТНИК Я. – Д. Т." гр. Я., с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Я., ул.". №**, представлявано от Д. Т. Т. с ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Я., ул.". №**, кантора №402 – адв. С. разноски в размер на 2 575 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба.