Заключвам те в капан за сънища.
Защото
ти си това. Ти просто си ми сън.
А някъде отвъд Съня, в Живота
не зная аз ли съм. Или не съм.
При теб ме няма. Никъде ме няма.
Изгубих се между случайни светове.
Сега не знам какво ми е останало,
освен едно объркано сърце.
Излязох от Съня. Но как да вляза
в света, наречен глупаво Живот...
А между двата свята ми е празно.
И тъжно. И студено. И само...
Но няма да се върна вече. Няма.
Назад илюзиите толкова горчат.
Заключвам те в капан за сънища.
И само
се моля да забравя за ключа.