Няколко думи за смъртта на вестник "Делник". Вестник, който се опитваше и успяваше да бъде с гражданска позиция. Вестник, "ковачница" на кадри", много от които понастоящем са наработа в кметството на Ямбол, включително и кметът Славов. На всички, които питат: "Защо?", отговарям 

"А защо не? Когато атовете се ритат, магаретата го отнасят. Но по-добре ужасен край, отколкото ужас без край. И добавям, според мен е по-добре, че вестникът не навърши 20 години. За един човек е трагедия да си отиде като 19-годишен тийейджър, за един вестник 19 години са достолепна възраст...".

Понастоящем, заради появата на Интернет и свързаните с него медии, вестникът на хартия се превръща в атавизъм, останка от друго време, за много богати хора,които могат да си позволят да имат медия и тя да работи на загуба.

Апропо, почти всички медии по света работят ако не на загуба, то на "нула" или на минимална печалба. Хартиеният вестник се превърна в удоволствие за сноби, които предпочитат да пият кафе с цигара навън, а не да дремат  пред компютъра и да четат с гурливи очи,  на аванта, новините.. Малко от читателите си даваха сметка, че в този вестник работеха двама от най-добрите съвременни български писатели и публицисти - Любомир Котев и Христо Карастоянов. Имаха всичко за даденост, но то не е, скъпий читателю, не е.

Един Казанлък си има вестник още от  1924  година (!!!) - "Казанлъшка искра", и продължава даси го пази ревниво. Ние нямаме...Що така? Кой ни е крив? Достигаме догорчивите изводи, изказани по-горе. И, преди да зарониш горчиви сълзи на отчаяние и да закършиш ръце, нека те успокоя, скъпи читателю,. Вестник "Делник" се трансформира в седмичник, ще има и електронен сайт.

Амавсе пак,нека те попитам ти колко пъти се абонираза вестника, колко често си го купуваше? Плачи сега на воля...Не си мисли, драгоценний, че на мен мие приятно да пиша такиване ща. Платон ми е приятел, но истината ми е по-скъпа (бел. Яс: бря не знаех, че авторът е Аристотел:):):). Аз съм ямболлия, живея тук и ме боли завсички неуредици. Най-успешните ни съграждани (с малко изключения)са извън града. Докато не се отървем от злобата, завистта, нихилизма, нищо добро не ни очаква. Много пъти през  през тези години чувах за известни наши съграждани от други яммболлии "Абе, какъв е този, какъв е онзи? Какво е направил?" Пак ви казвам, щеше да бъде смешно, ако не е тъжно,  нелепо, тъпо и ретроградно...

Георги Русев

още тук: http://www.yambolnews.net/index.php/novini/kultura/item/8505-