Г-н Мерджанов, след поредица от процедурни хватки най-сетне вотът на недоверие към кабинета „Орешарски“ беше гласуван. Очаквано бе отхвърлен, но все пак какви изводи трябва да си направим?

- Гласуването в пленарна зала потвърди още веднъж нищожността на намерението на ГЕРБ. В крайна сметка те загубиха с отсъствието си. Жалкото е, че пропиляхме ценно парламентарно време, защото на практика бе провалена работата на Народното събрание. Сега трябва да търсим начин да компенсираме това, защото спешно трябва да бъдат приети много закони. Ако и следващите вотове на недоверие биват организирани и провеждани по такъв начин - със заявено желание и фактическо неучастие в пленарна зала, тогава не можем да говорим за реална политика, а за една виртуалност, която само отвращава гражданите от политическия живот.

- Стигна се обаче и дотам, че ГЕРБ поискаха и оставката на председателя на парламента г-н Михаил Миков. Намирате ли основание за подобно нещо?
- Ако трябва да се изразя по-метафорично, тази оставка беше изсмукана от пръстите. По някакъв начин ГЕРБ трябваше да излязат от ситуацията заради проваления вот на недоверие. Тази стъпка обаче беше също толкова нескопосана и неконституционна. Мотивите не издържаха. В крайна сметка оставка може да бъде поискана от мнозинството, което е избрало този председател на Народното събрание. Всичко останало е жалка политическа имитация

.- Очаквахте ли подобно поведение от страна на опозицията? Нагледахме се на какво ли не в парламента през последните дни, някои дори го определиха като цирк.
- Честно казано, от гледна точка на действията на ГЕРБ през последните няколко месеца сегашната ситуация не беше нещо неочаквано. За мен това е безотговорно политическо и държавническо поведение. Недопустимо е първата политическа сила, която е опозиционна, да се отнася неглижирано към избирателите и институциите, и то при използването на такъв конституционен инструмент, какъвто е вотът на недоверие. Неявяването в пленарна зала е загуба на посоката, в която би желала да се движи политическа партия ГЕРБ. Това обаче е още един „принос” към обезличаването на българския парламент и на институциите изобщо. За мен поведението на ГЕРБ прилича на детска игра с много жалки и унищожителни за държавността резултати

.- Каква е тяхната цел според вас?
- Очевидно в ГЕРБ витае представата, че трябва да вършат нещо напук на управлението, може би, за да покажат някакво различие. Но не това е начинът. Заявката за конструктивизъм не кореспондира с този тип поведение. Опозиционността трябва да бъде разположена в рамките на алтернативност, на друг тип решения, които са различни от тези на управляващите. Дори ако щете на различен стил на поведение, което по позитивност да надминава това на управляващите. Това, както виждаме, не се случва. Напротив, точно обратното. Свидетели сме на един поразяващ резултат, който ще има много тежки последици и за управлението, и за сигурността и стабилността на обществото като цяло. Тук искам да вметна нещо важно. Знаете, че провеждаме срещи в рамките на диалога с общините. Проблемите, които кметовете поставиха пред нас, са огромни. Няма значение от коя политическа сила са градоначалниците. Народното събрание трябва да работи денонощно, за да може да реши поне 10% от тези натрупвани през годините проблеми

. - Кажете някои конкретни проблеми?
- Например от корекции се нуждаят законите за публичните финанси, за местното самоуправление, за горите. Има конкретни предложения по тях. Бедата е, че диалогът с общините на практика беше прекъснат от предишните управляващи. Едва сега бе възстановен Съветът по децентрализация, който ще трябва да положи максимални усилия. Това важи както за представителите на общините, така и за представителите на различните министерства.

- Има обаче нещо друго. ГЕРБ заявиха, че ще внесат нов вот на недоверие. Няма ли да попаднем в една спирала „вотове до дупка” и това да блокира работата на парламента?
- Ако наистина се случи подобно нещо, това означава, че те продължават да играят на някаква детинска игра. Защото подобно поведение по никакъв начин не може да гарантира политическа стабилност. Това е много лош знак и към европейските ни партньори. Последиците за българските граждани също ще бъдат много тежки. Но се съмнявам, че ГЕРБ ще пристъпят до тази крайна, бих казал унищожителна мярка. Надявам се все пак да се придържат към конституционния ред

.- Опасявате ли се, че протестиращите могат да излязат и със социални искания? Все пак дойде есенният сезон, това не ви ли притеснява?
- Напълно е възможно. Но адресатът вече не би трябвало да бъде само мнозинството, но и опозиционните партии. Исканията трябва да бъдат отправени и към тези, които организират гражданските протести. Вече четвърти месец те не дават шанс на законно избраното правителство да се реализира в пълнота. Така че  отговорността за стремежа към поддържане на политическа нестабилност, за уронване на престижа на институциите трябва да бъде носена от всички. БСП в момента е първа политическа сила и не би трябвало точно ние да се притесняваме от предсрочни парламентарни избори. Само че държавата няма нужда от нова предизборна битка и от допълнително забавяне на усилията на институциите да бъдат решавани конкретни социални искания. Ако наистина се продължи с този процес на безусловно опозициониране, нищо добро не ни чака. Още веднъж искам да дам пример с общините - при една нестабилност ще се трупат нови и нови проблеми и след това ще ни бъдат необходими десетки години, за да достигнем равнището, на което беше страната ни преди четири-пет години.

- Не мога да не ви попитам за оценката ви на първите сто дни управление на кабинета „Орешарски”. Виждате ли някаква реална промяна за хората или поне началото на такава?
- От наша гледна точка не само че има начало на промяна, но има и разлика в стила на управление. Всички виждаме намерението на премиера и министрите да водят диалог за решаване на проблемите на хората. Смятам, че това е новият режим, в който действаме всички - и граждани, и неправителствени организации, представители на институциите

.- Има ли според вас „студена война” между институциите? Имам предвид отношенията парламент-президентство.- Вероятно има такива застинали стремежи. Казвам застинали на този етап. Трябва да ни е ясно обаче, че подпалването на вражда, на недоверие, и то на междуинституционално равнище, е най-сигурният крах за държавността. Затова и президентът, и правителството, и Народното събрание трябва да се отърсят от различните партийни предопределения и да намерят консенсусния стил. Когато говорим за политическа стабилност, би трябвало точно българският президент да се поучи от своя германски колега Йоахим Гаук, който след изборите в Германия покани веднага четирите водещи политически сили, за да обсъдят възможностите за преодоляване на политическия застой и на евентуална политическа нестабилност. Ето това се нарича загриженост, мисъл и действие за общи обединени усилия на институциите от държавен глава. Също така нека обърнем внимание и на нещо друго - виждаме, че в рамките на продължаваща икономическа криза, на един международен конфликт, какъвто има в Сирия, и незаконния приток на имигранти нищо добро не ни чака, ако няма консолидирани усилия

.- Ситуацията с бежанците ескалира с всеки изминал ден. Има ли опасност за националната сигурност според вас и как трябва да се действа оттук насетне?
- Винаги има опасност за националната сигурност, ако представителите на някои институции се отнасят безотговорно. Мисля, че законодателната база по отношение на посрещането на бежанската вълна е доста добра. Това позволи до този момент страната ни да овладява процесите. Тук трябва да бъдат насочени още повече усилия от страна на всички - и управляващи, и опозиция, за привличането на повече европейски средства за решаване на този проблем. Все пак възможностите на държавата са ограничени. В момента говорим за около 5000 бежанци. Смятам, че обществото също прояви доста сдържаност и хладнокръвие, милосърдие и толерантност. През последните няколко седмици виждаме как различни неправителствени организации  организират благотворителни акции. Това е много позитивно и подчертава българския характер на дружелюбност и толерантност, който сме проявявали през годините. Тъй като сме свидетели на критични оценки по отношение на евентуалното ни членство в Шенген, смятам, че изпитът, който полагаме във връзка с решаване  на проблема с бежанците, ще бъде най-сериозният за приемането ни в шенгенското пространство. Затова и институциите, и гражданите трябва да проявим максимална воля и търпимост.

- Виждате, че някои страни вече изказаха негативни оценки относно приемането ни в Шенген?
- Отдавам го на едно отчетливо неразбиране на взаимно обвързания ни свят, на всички ангажименти, които българската държава е поела.

- Как гледате на инициативата на бившия президент Георги Първанов за изграждане на мрежа от дискусионни клубове?

- Дискусиите в БСП винаги са били необходими. Дори смея да твърдя, че левицата не само че не ги е забранявала, но дори ги е поощрявала. Доказали сме своята взаимна толерантност към едно или друго течение. Същевременно трябва да си даваме сметка колко би било рисковано подобен тип дискусии да се превърнат в едно вътрешнопартийно противопоставяне. Това несъмнено ще отслаби подкрепата за управлението и ще бъде рисково за държавата. В този смисъл аз съм сигурен, че всеки един от симпатизантите ни добре си дава сметка за изпитаните в годините уроци по отношение на нашето участие в управлението. Затова се надявам тези дискусии, ако има такива, да бъдат позитивни и да са насочени преди всичко към консолидация и укрепване на управлението.
Визитка
 Роден е на 3 септември 1963 г. в Елхово Завършил е социология в СУ „Св. Климент Охридски” Владее руски и френски език Бил е депутат в 38-ото, 40-ото и 41-вото НС