Матинето като бунт, соарето – като революция. Кой открадна, предаде и продаде протеста, и на кого. 10 януари. Свеж арийски полъх. Дон Боко тръгва на война с олигархията. 1. Не е пърформанс, но прилича. София, 4 септември. Дебеловрати квадратноглави интелектуалци, въоръжени с вериги и куки, с ведро бандитско излъчване на доктори на подземните науки разбиват огражденията пред парламента. Борисов и Цветанов насърчават квадратноглавците с благи изражения. “Протестът възкръсна!”, изхълцаха едни. Икономедийно и победно. “Похитиха протеста!”, изхлипаха други. Жаловито и откривателски.

2. Празник край белия роял

Протестът бил възкръснал! Така ли? Значи е бил умрял. Злостна клевета! “Революцията” излезе в заслужен отпуск (спиш, Гинес, дремеш!), заработен с изнурителен протестен труд, попротегна се по плажовете, поплацика се в моренцето, изписа с мидички “Оставка!”, и когато пресуши протестърните хонорари в “Малката текила”, завърна се край белия роял, на жълтото паве – великолепен, сияен, шоколадов, навувузелен и все тъй спонтанен и непорочен.
Протестът бил възкръснал? Нима?!
Не протестът – бат`ви Бойко възкръсна! И Цецо, и Цецо! И възгласите “Бойко! Бойко!” и “Бъл-га-ри! Ю-на-ци!” непринудено преляха в едно профундо – “ГЕРБ, ГЕРБ, ГЕРБЕ”, за да разцъфнат в пищно алегро виваче – “Цъфнал ГЕРБ, цъфнал ГЕРБ!” под Цецкиното диригентство. Към цъфналия ГЕРБ се присламчиха с блеснали очета и миши дискантчета въодушевени съкооператори от Реаниматорския блок.
И върху белия роял цъфна ГЕРБ.
ГЕРБ цъфна, протестът увехна.
Борисов възкръсна, протестът умря.
Борисов прелъсти за части от секундата умните, младите, красивите и прекрасните, облада ги, и ги оглави, и ги поведе, и стана тяхно лице, тяхно знаме и символ, метафора и метаморфоза, олицетворение и оксиморон.
Понеже – кой, ако не Той, е най-умният, най-интелигентният, най-одухотвореният, най-младият, най-красивият, най-прекрасният, най-чаровният, най-великолепният, най-сияйният под Слънцето, самото Слънце! И най-невинният, най-чистият, най-кристалният, най-моралният, най-почтеният, най-праведният, най-безкористният! Мутронепорочен и олигархобезгрешен! И най-протестиращият най-гражданин, овладял изкуството да протестира срещу самия себе си ей тъй, чистосърдечно!
(Пътьом Борисов заби нежен шут на оня шут, дето за президент се има, лице на протеста го играе, забрави кой и за к`во го тури в къщата с гвардейците, и изобщо – “забрави шутът ранга свой”.)
До оня ден откъм Реанимацията ехтяха знойни клетви “Никога с ГЕРБ! Отнюд!” Днес “реформаторите” медитират, щастливо и доброволно са изядени от ГЕРБ. Борисов, с методичното съучастие на “автентичните”, дяснозелените и ердогановата партийка на взел-Дал, дружно убиха протеста. За да възкръснат те. И тяхната жадна за власт душица, която с цялата мощ на своята гузна същност презира до смърт туй, що е държава и народ, и главно – ляво и социално. Държавата е плячка, народът – овца, лявото и социалното – в Сибир. За да има мир. Това е техният идеал, техният “нов” “морал”. Кавичкосвам и двете думички поради лицемерния заряд, с който “автентичните” и “красивите” ги отровиха и обезсмислиха за чест и слава на Борисов.
Демокрация? Граждани? Достойнство? Принципи? Ценности? Битка с олигархията, с мафията, с корупцията? Всичко е бутафория, една кашонена “Берлинска” стена, зад която олигарсите водят титанични битки с олигархията, мафиотите – с мафията, корумпираните – с корупцията. И ги побеждават. Вече 24 години…
А празничният хор край белия роял заглушава ехидното кискане на прелъстителя с неустоим престъпен чар. Така неустоим и тъй престъпен, че “реформаторите” го следват като влюбени глухари.
3. Дръж ми дискурса!
До оня ден красивите и великолепните припадаха при мисълта, че нек`ви унтерменши от “непрестижните софийски квартали” ще се довлекат и ще опорочат техния висок наратив и дискурс. (“Дръж ми дискурса!”, подсмихва се дяволито проф. Огнян Сапарев.)
На 16 август Техни Сияйни Красивейшества, Високонаративните Пърформирани Протестъри преживяха невъобразим потрес. Тяхното жълто паве беше осквернено, Техният бял роял – омърсен, Тяхното свещено стъргало – грубо прегазено. От страната заприиждаха на мрачни талази нек`ви “Цървули! Паразити! Скотове!”, с “промити мозъци, клонящи към малоумие”, “нагли неграмотни чукундури”, “варвари, подкрепящи правителството”, които “изглеждат еднакво уродливо и тъпанарски – прости, мързеливи и бездарни”, “човешка сган”, “нечленоразделни примати”, “орки и урук-хаи”.
Орките и урук-хаите, читателю, са герои от “Властелинът на пръстените”. Те са уродливи и злобни, те са “скверни твари, породени от Великия мрак”, те живеят в пещери и подземия, те са враждебни към всичко прекрасно и чисто, те са варвари  и канибали, те са зловещата армия на Властелина на мрака.
Това мислят Високонаративните за народа.
На 4 септември Техни Сияйни Красивейшества не гъкнаха, когато дебеловратите квадратноглави интелектуалци разбиха и последния граждански отломък от протеста.
4. Спомен
Януари 1997-а. СДС протестираше срещу правителство, което си беше отишло, и срещу правителство, което не беше дошло. Сега протестите започнаха, преди кабинетът да е избран, и продължиха след гузния край на скандала “Пеевски”.
Тогава имаше пиано на Орлов мост. Сега има пиано и бял роял при Царя-Освободител. Тогава надуваха зурни, днес – вувузели. Тогава скандираха “Червени боклуци!”, пееха “45 години стигат!” и пращаха БСП в Сибир. Сега – също. Плюс “възродителен” нюанс – “Турците в Турция!”
“Няма да отстъпвате!”, “Нито един червен не трябва да излезе от парламента! Сега са ни паднали!”, викаше Бакърджиев на 10 януари. “Искаме реванш”, казва днес. “Ще изринем БСП на бунището на историята!”, викаше Костов. Сега мълчи автентично, подясному. “Оттук няма да мръднете, докато не отстъпят!”, викаше в мегафона Стоянов (президент). Днес един шут, “забравил ранга свой”, изобразява първи протестър.
Тогава наричаха провокаторите щурмоваци и биячи, днес – обратното. Те са едни и същи. Тогава биячите бяха от ВИС и СИК. Един сикаджия стана премиер. Тогава “донорите” на погрома над парламента се разпознаваха по валутата. Сега ценоразписът е публична тайна. Тогава обявиха погрома за “Априлското въстание”. Сега прогласиха матинето за “бунт на средната класа”, а соарето – за “буржоазна революция”.
5. Кой протест?
От 4 септември насам над жълтото паве се носи жален плач: “Похитиха протеста!”, “Отвлякоха го!”, “Откраднаха го!”, “Опорочиха го!”, “Омаскариха го!”, “Подмениха го!”, “Тръгна зловещият сценарий!”…
Така ли? Ах, каква изненада! И кой похити, отвлече, открадна, опорочи, омаскари, подмени, предаде и продаде протеста? И на кого го продаде? Кой извърши това престъпление? И кога “тръгна зловещият сценарий”? На 4 септември. Нима?  Не от 4 септември, от 4-тия ден тоя сценарий върви и не е спрял.
Прочее, кой протест? Те са най-малко 10.
А) На омерзените Граждани (независимо от цвят и възглед) срещу заговора на олигархията, която четвърт век разяжда държавата и развращава обществото.
Б) На великолепните, прекрасните и възвишените; всичко извън тях е уродливо и варварско; те са нелепо надменни – като бял роял сред пепелище; те са невинни и непорочни.
В) На ГЕРБ – бесни, задето не са на власт; изборите са нелегитимни, защото не им гарантират безнаказаност и недосегаемост; те са невинни и непорочни.
Г) На десните – бесни, задето се издъниха; парламентът е нелегитимен, защото не са в него; те са невинни и непорочни.
Д) На конюнктурните “храбреци” и “революционери”; те мълчат, когато е забранено (при дясно управление) и протестират, когато е разрешено (при ляво управление); най-силен е гузният крясък; те са невинни и непорочни.
Е) Тези са срещу всичко, всички са им виновни, мразят всичко и всички, не знаят какво искат, но го искат сега и веднага; не искат Конституция, парламент, правителство, партии, особено “комунягите” (понеже “всички са комуняги”) и “турчулята”; те са невинни и непорочни.
Ж) Тези са за шоуто, за разходчицата – тъпан да думнат, вувузел да надуят, две бири да обърнат; забавляват се; те са невинни и непорочни.
З) На “децата на прехода”, за тях майор Томпсън е “английски гей”, Роджър Уотърс – “дърт комуняга”; крещят “червени боклуци”, ей тъй, за кеф, те така и мразят – за кеф и от скука; те са безпаметни и отровени от омразата на времето.
И) На хонорарните протестиращи – 50 лв. за човек, 90 лв. – за двама, 120 за семейство с дете, може и с куче, после – на море (казват, тарифата се вдигнала); крещят старателно – заработват; те са невинни и непорочни.
Й) Тези са едновременно пред и зад кулисите – тинк-танкове, експерти по преходи към бездната, PR-гении, манипулатори, режисьори и сценаристи на пърформанси и хепънинги; корифеи на кастинга за наемни протестиращи (като платена масовка за ТВ-шоу); обилно финансирани НПО-та и “лица на протеста”, които представляват своята бюджетна издръжка от Trust for Civil Society in Central and Eastern Europe; и – вечните политинженери, що забъркват в своите колби поредния генномодифициран политически хомункулус – олигархопослушен и мафиотопокорен. Те са най-невинните и свръх непорочните.
6. Ubermensch и Untermensch
Та кой протест бил предаден и кой – възкръснал?
Протестът на Гражданите срещу олигархията хвърли в смут “красивите”, “автентичните”, ГЕРБ и целокупното им задкулисие. И на 4-тия ден предадоха и продадоха Гражданския гняв на ГЕРБ, и го подмениха с високомерното “ние сме великолепни, другите са варвари”, и с удобното “десни срещу леви”. Нищо, че масовките, дето се мислят за десни, са по-леви и от най-”мръсните комуняги”. Непоносима е тази мисъл за тях. Непоносимо е знанието (и признанието), че няма революции срещу социалната политика и в защита на антисоциалната, която произвежда мизерия, безпросветен мрак, отчаяние и ненавист. И всичката им “дясност” се побира в сакралното “Да ги няма червените! Да изчезнат! Да се изпарят! Я да им пуснем една водородна бомбичка на Бузлуджа!”
Затова крясъкът отново е “Червени боклуци!”, отново звучи “45 години стигат!”, а навръх Съединението един “млад и красив” протестър на преклонна възраст раздели България на “хора и комунисти”, т.е. – на хора и нехора, на човеци и подчовеци, на Ubermensch и Untermensch. Този свеж ариец формулира лаконично патоса и философията на “автентичните” и “красивите”. Ще я откриете в “1984″ и, ако не ви е гнус – в неонацистките сайтове (смрад!).
80 дни бутафория и кичовина задушиха Гражданския глас, удавиха го в пърформанси и хепънинги, матинета и соарета, клоуни и балерини, вувузели и тъпани, кучета, бебета и благодарствени визити из братски посолства. С репортерско хлипане, разпенен нарцистичен гняв и арийски остракизъм срещу всеки, дръзнал да мисли, пише и говори обратното на това, което повеляват богопомазаните Ubermensch (от тинк-танковете до форумните псувачи, стаени в своята анонимност).
84-тият ден потвърди всичко казано и написано от Петър Волгин, Калина Андролова, Любослава Русева, Димитри Иванов, д-р Николай Михайлов, Сашо Симов, Елена Кодинова, моя милост – до един осъдени като “червени вампири, таласъми, зли демони, гадове, изроди, уроди, чудовища, парцали, боклуци, негодници и комплексари-неудачници”, които “вдигат арогантен шум” и хулят свидните “експерти”, тез “строители на съвременна България”… “Строителите”, които за пореден път убиха гражданското общество. Те затова бяха назначени.
7. Пърформанс (“Кръстникът”, първа серия)
По жълтите павета, под строгия поглед на квадратноглавите интелектуалци (вериги и куки) пристъпват в редичка съкооператорите от Реаниматорския блок, след тях се нижат “експерти”, “тинк-танкове”, пиари и пиарки, НПО-та, довчерашни “лица” на довчерашния протест, Техни Сияйни Красивейшества, режисьори и сценаристи, офшорници и икономедийни икони, “Свободата” с гола гръд, сподирена от шута, “забравил ранга свой”, бурни аплодисменти посрещат емисари на ЕНП и братски посланици във фракове…
Атмосферата е тържествена и навувузелена.
В подножието на Царя-Освободител, до белия роял, в бялото си кожено кресло седи величествен Дон Боко, метнал десен глезен върху ляво коляно. До него, прав – консилиере Цецо. Всички трепетно целуват ръчица на Дон Боко, той ги потупва ласкаво по бузките, заруменели от вълнение. Лек смут предизвиква появата на Янето и Доня Фидоска, но Дон Боко е великодушен, той е на висотата на историческия момент.
Многолюдният площад притихва, репортерите плачат от умиление.
Всички дружно запяват “Цъфнал ГЕРБ!” под Цецкината диригентска палка.
Най-после войната срещу омразната олигархия може да започне.
Салют!

Велислава Дърева

В. Дума