Една година от живота на ложа „Тешуа”
Борислав Ненов
В средата на януари 1937 година ямболската бенеберитска ложа „Тешуа”трябвало да отхвърли организационна работа. Не можело без нея и каймакът на еврейския етнос край Тунджа се заел със задачата. Нужно било да се „инсталира ново бюро”/избирането на ръководство се наричало така на бенеберитски език/, да се приеме бюджет, да се гласува за избор на културна и на помирителна комисия.
От Великата ложа проводило писмо, че съжаляват, но не могат да изпратят в Ямбол специален делегат по инсталирането на новото бюро и че възлагат на Соломон Сиди, член на „Тешуа”, който от името на Великата ложа дистрикт ХVІІ да инсталира и поздрави новото бюро.
Ямболските бенеберити изпратили телеграма до събратята си от русенската ложа „Зигмунд Бергел” по случай 25-та годишнина от основаването и, а сетне се занимали и с писмото от еврейската община в града ни, с което се искало да им се отпусне наем за помещението на ложата в размер на 3000 лв. „Тешуа” дала 1500 лева до 1 септември 1937 г., после щели пак да гледат въпроса.
Бюджетът на ямболската ложа бил гласуван с абсолютно болшинство и приходът от членския внос трябвало да бъде 11 000 лева. 5250 лева от тези пари отивали към Великата ложа, с останалата част от сумата елитът на местното еврейство решавал сам какво точно да прави.
В помирителната комисия намерили място братята Челеби Поликар, доктор Аронов и Морду Калдерон, а в културната комисия влезли Нисим Илел, управителят на най-голямото ямболско предприятие по онова време - тъкачна фабрика „Тунджа”, както и Пепо Хаимов и Ешуа Басан. Прави впечатление липсата на Лео Коен - един от редакторите на най-тиражния вестник в града и околията”Тракиец”, поет, автор на книги с литературна критика, имащ популярност и извън Ямбол, но може би към 17 януари 1937 г. Лео Коен чисто и просто не е член на „Тешуа”. В ложата членували най-заможните евреи, а за Коен се твърдяло, че парите го отбягват…
В Протокол №4 на ложата от 14 февруари вече има инсталирано ново бюро. Председател отново станал д-р Калдерон, който държал слово за оказаната му чест и пожелал всички братя да бъдат сплотени и верни на ордена, да работят за преуспяването на еврейството и да цари между тях заветът на благотворителност, солидарност и хармония.
Малко след словото на новия стар председател, се прочело писмо от Давид Бехар, който искал помощ от 5000 лева за лечение на болното си дете. Тук нещата се запънали, заговорило се за ролята на друго еврейско дружество в Ямбол - „Бекур Холим” и за това, че брат Аврам М. Коен, председател на въпросното дружество, щял да влезе в ролята си и да помогне „с храна и други потреби”. Да се дадат пари обаче, братята от „Тешуа” не се съгласили…
Завъртяла се на това събиране на ложата дискусия, че салонът, в който се събират е съвсем неудобен и че трябва да се намерят средства от порядъка на 100-120 000 лева или в краен случай да се сключи заем от двете еврейски банки „за строежа и завършването на новото еврейско училище”.
На 13 май 1937 година се провела интересна сбирка на „Тешуа”. Великата ложа пратила писмо, че „Тешуа” има паричен дълг към нея. Работата ставала дебела и местните хора от Авраамовото племе отговорили, че през 1934 и 1935 г., за когато се отнасял дългът, тукашната ложа изобщо не функционирала. И като било така, те отговорили, че не следва да бъдат обложени с котизация. Великата ложа повдигала въпрос и за дълг от 1933 година в размер на 8620 лева, но ямболските братя нямали за тая година запазени счетоводни книги и архиви и помолили да бъдат опростени тези пари, тъй като не разполагали със средства.
През юни на същата тази 1937 г., за която се пазят документите на „Тешуа” в Държавен архив-Ямбол, се провела във Варна конференция на всички български бенеберитски ложи. Изтъкнало се на конференцията, че „благодарение на нашия любим демократичен цар се ползуваме с голяма свобода, докато в Ромъния, Полша и Германия положението е отчаяно като гоненията продължават”. Така записали в протокол №9 братята от „Тешуа” и добавили, че трябва да са сплотени, да се гордеят, че са евреи, че ще настъпят дни на благоденствие.
Не познал елитът на еврейския етнос в Ямбол, но едва ли само той е имал подобни илюзии в ония дни на 1937 година