На 06.03.2012 г. галерия "Стойчев" представи пролетната си изложба "Празник на Пролетта и Възраждането". Изложбата включи около 60 произведения картини, скулптори, иконопис от 37 автора. Тя показа няколко неща: най-важното от тях е, че затвърждава мнението за собственика u Красимир Стойчев в това, че става все по-добър галерист, познава и добре се ориентира в тази материя и не отстъпва на "професионалистите". Тя е показател, че той поддържа тесни контакти с художници и скулптори, познава творчеството им, което е гаранция за по-дълготрайна съвместна работа. Още един от "ТИХИТЕ ЛУДИ" / това определение не от мен, а на големия Светлин Русев за частните колекционери и галеристи - справка в-к КУЛТУРА бр.9 от 09.03.2012г./ на който се крепи духовността на града ни, а и на България при тези орязани средства за културните институти, при тази криза, при тези бонуси, при тези...
Но за изложбата.
Ще започна със Стефан Качаков и неговата картина "На другия бряг". Качаков и тук остава верен на себе си. Отново той ни поднася един изключителен пейзаж с характерните за него мистика и тема за философски размисъл. Този бряг на който сме, е ясен. Другият ни вълнува и привлича. Той... другия бряг дори ни даде и Колумб... А може би това е нашият бряг. За едно ново начало... Но брегът не се вижда. Той е в някаква сиво-бяла пелена. И няма как да стигнеш до него ако не преодолееш препятствието - реката. Да. Първо е препятствието, изпитанието и след това идва спасителния бряг. А може би е брегът... за следващото житейско изпитание, което може да е по-тежко и по-трудно.
„На другия бряг” – Стефан Качаков
Ще премина към "абстрактната" Дона Неделчева с нейната картина "Празник". Тя и тук е абстрактна но и не чак толкова, много по-разбираема е. Посланието u е съвсем ясно. Все пак ми се струва, че ако в букета имаше повече бяло, асоциацията с мартенските празници щеше да е още по-голяма. А всъщност този "абстрактен букет" носи в себе си много топлина и нежност, любов и благодарност. Но все по-рядко си подаряваме букети цветя. Нали!
„Празник” – Дона Неделчева
На една друга картина и художник на които искам да се спра: това е "Очакване" на художника Христо Крушков. Една много характерна, самобитна и впечатляваща картина. Интересна с внушението което постига в това композиционно решение. Самобитна със старата българска къща, напомняща много на къщите в стария Несебър с характерните морски елементи. И на заден план морето, което в далечината просветлява вече. И тази тънка Луна която избледнява все повече. Да... В очакване на утрото сме, на новия ден, на нови надежди а... може би на нова любов... Но то *Утрото*... е още далеч. Да Зорницата я няма вече... Засега само се е зазорило...Или пък са първи петли пропели... Кой да знае? Как е хубаво да дочакаш утрото на новия ден, да благодариш на Бог, че си се събудил и усетиш прохладния полъх на морето. Да усетиш че си жив, че още живееш... Толкова много свежест и оптимизъм има в тази картина.
„Очакване” – Христо Крушков
Не мога да подмина и Боряна Чапърова с нейните две картини: "Всяка пролет едно" и "Всяка пролет две". Посланието в тях е видимо от пръв поглед - две половинки стоплени от пролетта и любовта се сливат за да се получи едно ново цяло, устремено с криле към висините... Пестеливата на топли цветове Боряна този път е показала повече щедрост, особено във втората си картина "Всяка пролет две". Тази топлина, любов, аз я почувствах от това розово - плаха, нежна и ранима. Не я усетих бурна и изгаряща. Но художничката търси, експериментира...
„Всяка пролет две” – Боряна Чапърова
„Всяка пролет едно” – Боряна Чапърова
Наред с всичко останало не може да подминем художника Румен Малчев и неговите две картини:"Облечен спомен" и "Подари любов". Две наистина оригинални и впечатляващи картини. Картините са максимално изчистени, а образите опростени. Оригинално хрумване да отъждествиш спомена и да го материализираш по този начин. В картината има и достатъчно други елементи - странна фигура на един крак, може би кукер, плаващи или "хвърчащи" риби, които ни показват, че става дума за нещо нереално, нематериално. Защото той, споменът е субективен образ, на отминали във времето действителни събития. Или това е нещо като DVD съхранено в съзнанието ни. Но представяйки го по този начин Малчев остава на зрителя сам да реши къде да се върне в спомените си: в детството, при баба и дядо на село, на празници или в моменти на радост, тъга и страдание.
„Облечен спомен” – Румен Малчев
„Подари любов” – Румен Малчев
В другата си картина "Подари любов" той е още по-изчистен. Любовта има материален образ, но е с ангелски крила. Оригинално и интересно решение. Въпросът не е дали ни обичат и да чакаме да ни дадат любов, а ние можем ли да обичаме и да дадем любов. Ето това е въпросът. Може да си млад и богат, но щом не можеш да дадеш любов, ти си безвъзвратно остарял.
Жельо Учков - издател