От лудите по-луда съм, да знаеш.
И аз не знам къде ли й е края.
По тази лудост ти ще ме познаеш.
За луд другар отдавна си мечтая.
Един щурак до мене да приседне.
На облака ми топъл и усмихнат.
Такива боси, по душа, и бедни.
Вселените до нас да се притихнат.
Деца да си родим и да са луди.
И нека да ги сочат с пръст и длани.
А те да гонят вятър пеперуден.
Света да извървят, да не остане.
И внуци да си имаме, проклети,
от лудост никога да не пораснат.
Окаляни и с дрипавите дрехи...
Това е всъщност повече от щастие.
Семейство луди, толкова нормално,
и облак свят с едничко вечно детство.
За лудост единица - максимална
и щастие заразно - по наследство.

Николина Милева
бчм