Малолетни по Девети септември напират за активни борци през 1977 г.
Бо­ри­с­лав Не­нов
Ко­га и за­що из­че­з­ват иде­а­ли­те на на­ро­д­ни­те пар­ти­за­ни, за да бъ­дат ос­ре­б­ре­ни по все­въ­з­мо­ж­ни на­чи­ни и да­ли изо­б­що ги е има­ло иде­а­ли­те, са два от съ­ще­с­т­ве­ни­те въ­п­ро­си, на ко­и­то бъл­гар­с­ка­та ис­то­ри­о­г­ра­фия упо­ри­то от­бя­г­ва да тър­си от­го­вор. Офи­ци­ал­на­та ис­то­рия на Бъл­гар­с­ка­та ко­му­ни­с­ти­че­с­ка пар­тия е из­пъ­с­т­ре­на с фал­ши­фи­ка­ции или с на­низ от пре­мъл­ча­ва­ния и не­до­м­лъ­в­ки, а в по­с­ле­д­но вре­ме сме сви­де­те­ли на ня­ка­къв стра­нен култ към ли­ч­но­ст­та на Трай­чо Ко­с­тов, ся­каш той не е бил ед­на от во­де­щи­те фи­гу­ри на По­ли­т­бю­ро на ком­пар­ти­я­та и ня­ма ни­ка­к­во уча­с­тие в кър­ва­во­то ели­ми­ни­ра­не на ле­гал­на­та опо­зи­ция след 9 се­п­тем­в­ри 1944 г. Ка­к­то и за из­би­ва­не­то на бли­зо 20 000 ду­ши, по при­з­на­ния на со­ци­а­ли­с­ти­че­с­ки ис­то­ри­ци, в пър­ви­те дни след ус­та­но­вя­ва­не­то- чрез пре­в­рат - да не за­б­ра­вя­ме! - на Оте­че­с­т­ве­но­ф­рон­то­в­с­ко­то пра­ви­тел­с­т­во.
Ко­май и на на­ци­о­нал­но, и на ре­ги­о­нал­но ра­в­ни­ще, се счи­та, че не е до­ш­ло вре­ме­то за нов про­чит на ис­то­ри­я­та на БКП, въз ос­но­ва­та на ав­тен­ти­ч­ни фа­к­ти и до­ку­мен­ти, без яро­с­т­ни за­ли­та­ния "за" и "про­тив" иде­о­ло­ги­я­та на бол­ше­ви­з­ма. До­ня­къ­де е раз­би­ра­е­мо не­же­ла­ни­е­то да се раз­ра­вят ар­хи­ви­те или да се тър­сят спо­ме­ни­те на все още жи­ви уча­с­т­ни­ци в съ­би­ти­я­та по Де­ве­ти се­п­тем­в­ри и след та­зи да­та. По бал­кан­с­ки ман­та­ли­тет вси­ч­ки сме оп­ле­те­ни или в ро­д­нин­с­ки, или в при­я­тел­с­ки от­но­ше­ния, а през го­ди­ни­те се из­вър­ши, по­не спо­ред мен, и здра­во свър­з­ва­не на уча­с­т­ни­ци­те във "въ­с­та­ни­е­то" от се­п­тем­в­ри 1944 г. с ви­д­ни бур­жо­а­з­ни фа­ми­лии и ба­ни­ца­та на вла­ст­та и удо­б­с­т­ва­та ка­ра ус­ти­те да не­ме­ят.
... Преди време по­па­д­нах на част от  про­то­ко­ли­те на ям­бол­с­кия Ок­ръ­жен ко­ми­тет на БКП и бях, ме­ко ка­за­но, се­п­нат от офор­ми­ла­та се през го­ди­ни­те на со­ци­а­ли­з­ма па­я­жи­на, из­тъ­ка­на та­ка, че към нея да на­пи­рат хи­ля­ди и хи­ля­ди бъл­га­ри.
За ка­к­во по-то­ч­но иде реч? През 1977 го­ди­на все още из Бъл­га­рия се по­д­ви­за­ват ле­ги­о­ни от ак­ти­в­ни бор­ци про­тив фа­ши­з­ма и ка­пи­та­ли­з­ма, факт, из­по­л­з­ван мно­го хи­т­ро от То­дор Жи­в­ков, за да дър­жи из­къ­со вла­ст­та в ре­пу­б­ли­ка­та. От­да­в­на е ми­на­ла пър­ва­та въл­на на ак­ти­ви­с­ти­те-пар­ти­за­ни и ята­ци, съ­б­ра­ни в Ям­бол в На­ро­д­но­то пар­ти­зан­с­ко дру­же­с­т­во "Ге­ор­ги Кал­чев-Ла­мя­та". Част от "шум­ка­ри­те" са пра­те­ни да се изу­ча­ват в Съ­ве­т­с­кия съ­юз, дру­ги са из­к­ла­си­ли по вто­рия на­чин гим­на­зи­ал­но об­ра­зо­ва­ние или до­ри ви­с­ше, ос­та­на­ли­те съ­що на­ми­рат при­с­тан, на­со­ч­вай­ки се към ар­ми­я­та или ми­ли­ци­я­та, на­при­мер. Ге­ро­и­з­мът оба­че-мним или ис­тин­с­ки - не мо­же да бъ­де уто­лен или по-ско­ро на­се­ле­ни­е­то ви­ж­да, че от иде­а­ли­те не е ос­та­на­ло ни­що и се опи­т­ва да хва­не ня­кой от по­с­ле­д­ни­те ще­д­ри вла­ко­ве. Та­ка се по­я­вя­ват в про­то­ко­ли­те на Ок­ръ­ж­ния ко­ми­тет на БКП по­т­ре­са­ва­щи сю­же­ти, в ко­и­то на­ти­с­кат да бъ­дат при­з­на­ти за ак­ти­в­ни бор­ци хо­ра, ко­и­то по Де­ве­ти се­п­тем­в­ри са би­ли на 10, 12, 13 го­ди­ни...
Та­ка­ва е на­при­мер Жел­ка Же­ле­ва Ма­но­ло­ва от се­ло Зор­ни­ца, ко­я­то към 9.09.1944 г. е ед­ва два­най­се­т­го­ди­ш­на, са­мо де­ве­т­го­ди­ш­на е би­ла по вре­ме на "въ­с­та­ни­е­то" Же­ч­ка Мар­ко­ва Ко­ва­че­ва от се­ло Ов­чи кла­де­нец, на 15 г. е Же­ля­з­ка Три­фо­но­ва от Страл­джа, на 11 го­ди­ни е би­ла Ста­в­ру­ла Ко­з­ма Па­ла­с­ка. По­с­ле­д­на­та, не са­мо за­ра­ди ря­д­ко сре­ща­но­то име, за­с­лу­жа­ва по-по­д­ро­бен "про­чит", а и по­ра­ди фа­к­та, че в не­й­ния стре­меж да бъ­де обя­ве­на за ак­ти­вен бо­рец ка­то на длан се ви­ж­дат мо­ти­ви­те за то­зи на­пор. Ста­в­ру­ла е ро­де­на през 1933 г. в се­ло Пи­ли­ка­та, Гър­ция, пре­тен­ци­и­те й са, че е взе­ла уча­с­тие в та­мо­ш­но­то ан­ти­фа­ши­с­т­ко дви­же­ние, ка­то би­ла ра­не­на от ита­ли­ан­с­ки ка­ра­би­не­ри. По вре­ме на сра­же­ни­я­та край Гра­ма и Ви­чи, твър­ди Ста­в­ру­ла, тя е те­ле­фо­ни­с­т­ка в ар­ти­ле­рий­с­ко по­де­ле­ние. Та­зи ше­ме­т­на био­г­ра­фия е, да не за­б­ра­вя­ме, на де­те на де­се­ти­на го­ди­ни, ко­е­то не пре­чи на Па­с­кал Пе­ло­в­с­ки и Да­ф­ни Сте­фо­но­лу да се явят за по­ръ­чи­те­ли на хра­б­ра­та Ста­в­ру­ла.
Осо­бен слу­чай, но пък още по-по­ка­за­те­лен за зла­т­на­та па­я­жи­на, е же­ла­ни­е­то да ста­нат ак­ти­в­ни бор­ци на бли­з­ки и ро­д­ни­ни на пар­ти­за­ни-ле­ген­ди за ис­то­ри­я­та и про­па­ган­да­та на БКП ка­то Ге­ор­ги Кал­чев-Ла­мя­та и Ян­ко Кир­чев. Са­мо на 16-го­ди­ш­на въз­раст  е по Де­ве­ти се­п­тем­в­ри се­с­т­ра­та на Кал­чев - Ка­ля Пе­т­ро­ва То­не­ва и е съ­в­сем ло­ги­ч­но да си гле­да до­ма­ш­на­та ра­бо­та из до­ма и в Ми­ти­рис (се­га­ш­но Кал­че­во), още по­ве­че, че ба­ща й Пе­тър е сред най-ед­ри­те зе­ме­в­ла­дел­ци в се­ло­то. Са­мо че ни­ви­те и дру­ги­те имо­ти на ба­ща й са "при­х­ва­на­ти" от­да­в­на от ТКЗС-то, а без­че­т­ни­те спо­ме­ни и тър­же­с­т­ве­ни пре­зи­ди­у­ми в чест на брат й Ге­ор­ги Кал­чев из­г­ле­ж­да от­да­в­на не то­п­лят Ка­ля, за­що­то през 1977 г. и тя ис­ка да ста­не ак­ти­вен бо­рец.
Ар­гу­мен­ти­те й - брат й на ня­кол­ко пъ­ти ка­то не­ле­га­лен по­се­тил къ­ща­та им и ве­д­нъж тя му пра­ти­ла 500 ле­ва. Зад нея с хо­да­тай­с­т­во за­с­та­ва не кой да е, а един от ми­ти­ч­ни­те ям­бол­с­ки пар­ти­за­ни, в ония го­ди­ни ве­че ге­не­рал - Ни­ко­лай Чер­нев-Здра­в­ко. Не­що оба­че се за­п­ли­та в та­зи ак­ция и Ка­ля не е при­е­та на бор­да ка­то ятак. Съ­ща­та участ тря­б­ва да пре­г­лъ­т­не и се­с­т­ра­та на Ян­ко Кир­чев-Ди­ми­т­ри­на Ива­но­ва Ке­ре­зо­ва, ко­я­то пък е са­мо на 15 ле­та по 9 се­п­тем­в­ри 1944 г. и съ­о­т­ве­т­ни­те фа­к­то­ри пре­це­ня­ват, че ня­ма ня­ка­к­ва ак­ти­в­на ор­га­ни­за­ци­он­на дей­ност.
В то­зи стра­нен ле­ги­он на мни­ми по­бор­ни­ци   се вклю­ч­ва по­с­мър­т­но и бра­тът на Ни­ко­лай Лъ­с­ков-Ата­нас, дъ­ще­ря­та на Ни­ко­ла Янев-по­ли­т­ко­ми­сар на Ше­с­та опе­ра­ти­в­на въ­с­та­ни­че­с­ка зо­на, ка­к­то и се­с­т­ра­та на Йор­дан­ка Кон­до­ва-Ма­рий­ка Ата­на­со­ва Ма­джа­ро­ва. Не­й­ни­ят слу­чай съ­що за­с­лу­жа­ва ня­кол­ко спе­ци­ал­ни ре­да, тъй ка­то тя не са­мо е на не­в­ръ­с­т­ни­те 11 го­ди­ни по Де­ве­ти, но и се ока­з­ва, че не мо­же да на­ме­ри съ­ми­ш­ле­ни­ци в та­зи опе­ра­ция, та се на­ла­га ро­ля­та на по­ръ­чи­те­ли да из­пъл­нят май­ка й Съ­б­ка и ба­ща й Ге­ор­ги. Лю­бо­пи­т­но е, че и два­ма­та ня­мат ни­ка­к­ва ре­во­лю­ци­он­на дей­ност пре­ди се­п­тем­в­ри 1944 г., но ка­то ро­ди­те­ли на пар­ти­зан­ка са при­з­на­ти за ак­ти­в­ни бор­ци мно­го по-ра­но. Пи­щ­ни­те ди­ти­рам­би за по­д­ви­га на Дан­че­то, ка­к­то и фа­к­тът, че по оно­ва вре­ме - 1977 г., на не­й­но име е кръ­с­те­на не са­мо ули­ца­та на ко­я­то жи­вее се­с­т­ра й Ма­рий­ка, а и се­га­ш­но­то учи­ли­ще "Д. Де­бе­ля­нов", не сти­гат из­г­ле­ж­да на сро­д­ни­ци­те и те съ­що бър­зат охо­т­но да вля­зат в зла­т­на­та па­я­жи­на.
На­там, към нея, са се втур­на­ли и вся­ка­к­ви дру­ги фа­к­то­ри - има дан­ни за ре­не­га­ти, за ал­ко­хо­ли­ци, за съ­де­ни за сто­пан­с­ки пре­с­тъ­п­ле­ния, пси­хи­ч­но бол­ни, спо­д­ви­ж­ни­ци на го­ря­ни­те, мо­рал­но раз­ло­же­ни, ле­жа­ли в Бе­ле­не за ан­ти­пар­тий­на дей­ност, из­к­лю­че­ни от БКП, съ­де­ни пре­ди 9 се­п­тем­в­ри за кри­ми­нал­но убий­с­т­во, а не по За­ко­на за за­щи­та на дър­жа­ва­та, а сво­е­о­б­ра­з­на пер­ла в то­зи ле­ги­он е чо­век, чий­то син е из­бя­гал от "на­ро­д­на­та власт" в Ав­с­т­ра­лия, а се­т­не е убит при бан­ков обир в САЩ...
То­зи па­но­п­ти­кум за­с­лу­жа­ва те­пър­ва да му се обър­не по-спе­ци­ал­но вни­ма­ние, за­що­то  съ­в­сем дра­с­ти­ч­но по­ка­з­ва до ка­к­ви край­но­с­ти мо­гат да сти­г­нат хо­ра­та, са­мо и са­мо да по­па­д­нат в по­ме­на­та­та съ­б­ла­з­ни­тел­на па­я­жи­на на ко­му­ни­с­ти­че­с­ка­та пар­тия.