Надеждата

Себе си повтаряй! Няма
вчерашна и днешна чест.
Няма дълг, веднъж изпълнен,
ни любов употребена.
Запомни и прераздавай
най-човечния се жест.
Даже песента повтаряй-
стига да е откровена.

Тъй сезоните превъртат
охра, руж и резеда…
Тъй роса росата следва,
тъй забрава не обгръща
онзи кладенец, известен
на косачи и стада,
в който глътката на вкус е
винаги една и съща.

Себе си повтаряй…Всичко
в теб така ще издържи.
Къщата ще помни твоя
отпечатък върху прага.
И сегашната усмивка
пак ще ти принадлежи-
виж, нощта като индиго
между днес и утре ляга.

Калин Донков