Борислав Ненов
След като мина номерът с плоския данък, от БСП и Движението за права и свободи си помислиха, че ще продължат да я карат както им дойде. Без принципи, без морал, без вслушване в избирателите и гражданите.
Вратата, отворена бързо и широко пред Делян Пеевски, обаче се оказа тясна за него. И не само за него, а и за лидерите на БСП и ДПС. И вероятността Сергей Станишев да бъде притиснат да подаде оставка като председател на младата столетница стана – и продължава да е - изключително голяма.
Защото вече е повече от ясно как олигархията, а не двете партии командват парада. Тя, олигархията, не искаше в никакъв случай отпадането на плоския данък и приемането на далеч по-справедливия, особено по време на криза, прогресивен подоходен данък.
Не искаше, и тогава ДПС услужливо подаде топката на Станишев и компания, за да се измъкнат сравнително сухи от предизборните си обещания.
В петък Лютви Местан поиска Станишев да му върне услугата, като назначи за шеф на Национална служба Сигурност Делян Пеевски. И лидерът на БСП нямаше накъде да мърда, въпреки че дори и начинаещ политик би трябвало да си даде сметка каква бомба хвърля в тоалетната с това назначение.
За разлика от плоския данък, този път вратата притисна както момчето на мама, така и ДПС и БСП. И най-сетне замириса на пролет по тая намъчена и постоянно крадена земя. Противно на навика си да се чешат по тиквите или да хвърлят по две мастики в кварталната кръчма или у дома, българите решиха, че е време да свършат нещо сами.
И наритаха както Делян Пеевски, така и Станишев, и Местан.
Кой точно се самоуби при тази ситуация вероятно ще видим в близките дни. Сергей Станишев направи на пух и прах илюзията за наличие на характер и професионализъм у министър-председателя Орешарски, а падна и в очите на своите съпартийци. От редовите, от тези, които катерят Бузлуджа вече 22 години, до фигури, които, по една или друга причина, имат силно влияние вътре в столетницата.
Не съм пророк, опазил ме Господ, но липсата на характер у Пламен Орешарски бе това, което ме накара преди време да бъда крайно скептичен относно таланта му да управлява правителство. Вместо да тропне по масата и да си спечели поне относителна „автономия”, премиерът почна да задоволява всички щения на БСП и ДПС. А те, естествено, нямат край.
И към момента имаме трима премиери. Единият, Орешарски, стои на показ, другите двама - Станишев и Местан кадруват на сянка и сетне дърпат зад кулисите финансиста, когато някои наричат блестящ. Престоят в опозиция на червената партия, както и на Движението за права и свободи, явно е изострил страшно много апетита към държавната трапеза и отвсякъде напират техни хора, за да не изпуснат кьоравото.
Всъщност, забравих четвъртия премиер - олигархията.Тя обаче влиза в играта само при головите ситуации, а оставя изпълнението на тъчовете на подопечните и партии.
Докога ще продължи това перверзно танго е трудно да се предрича. И на този етап безсмислено, понеже в съблекалнята няма готов отбор, който да помете Авгиевите обори на българската реалност.
Казвам реалност, защото Фейсбук сега свърши работа, но той е като бърза помощ – идва, бие инжекцията, после дава пациента на лекарите-специалисти. А ние нямаме още специалисти, както се видя кошмарно ясно на изборите от 12 май. Едно е да държиш под обсада парламента или Орлов мост, съвсем друго да вземеш властта и да знаеш какво да правиш с нея.
Трето и четвърто е пък да излезеш от нея без да се корумпираш.
Сега обаче сме на второто стъпало – да се вземе властта…