Не всичко е каквото ти казват.
Не всичко е каквото се пише.
Подслон за дете не е всяка пазва.
Не всяко гнездо си има птиче.
Не всеки път умее да води.
Не всеки покрив дом пази.
Не всяко зло е зло по природа.
Не всяка приказка сладко разказва.
Не всичко е каквото изглежда.
Виж го оня на ъгъла – на човек не прилича,
само че в шапката му се е свила надежда,
а под твоята шапка си спи безразличие.
Не, това време не е за разхождане
без невидима перка на гръб.
Не всичко хубаво е невъзможно.
Не всяка истина носи скръб.
Виж на ъгъла – той е. От летящите хора.
Помниш ли оная песничка бяла?
Не всичко се изчерпва до хола ти
и до кафето ти недоспало.
Не всичко е каквото го мислим.
Не всичко се обяснява.
Вятър духна под шапката.
Ще се разлистим.
И ще цъфнем.
Защото трябва.

Amanita Мuscaria
https://www.facebook.com/profile.php?id=1692581979&;;hc_location=timeline