защото уютът на дома е заменен с метален фургон. Най-големите подаръци за местните хора са надеждата и вярата.

репртаж на Елица Хаджиколева и Румен Колев

След опустошителните пожари през лятото
десет семейства във Воден и три в
Крайново ще празнуват във фургони. Уютът
на дома липсва, но надеждата за ново
начало остава жива със средствата от
държавата, които вече са преведени.

Янчо Милев: "Чакахме ги, чакахме ги…
дочакахме ги. За Коледа стават чудеса,
дано и нашата къща се получи. Дано да се
съберем, както сме се събирали много
години – дано и сега да се съберем."

Единствената празнична елха във Воден ще
украси фургона на малкия Ники, който
след Коледа ще навърши годинка. Той е
символ на новия живот и надеждата за
по-добро бъдеще.

Даниела Николова: "Сложихме малко
играчки за детето, една елхичка ще му
вземем."

Семейството, което дълго е чакало
радостта от детски смях, осиновява
момченцето само седмици след пожара –
истинско чудо в трудните времена. В знак
на благодарност за това щастие, те са
дарили икона на Свети Никола на църквата
в селото и обещават още жестове на
признателност.

Даниела Николова: "Владиката ни обеща,
че ще дойде да го кръсти. Тогава ще
подарим Свети Георги, и Богородица съм
казала, че когато Господ ни даде дете,
ще дам Богородица на църквата, сега ще я
дадем за Великден за негово здраве."

За другите семейства празниците ще минат
тихо, далеч от обичайния уют.

Стоян Иванов: "Ми тука вътре. Няма място
за други хора да посрещаме, и е малко
както видяхте, една стая. Не е голям
фургонът. То е пълно всичко вече вътре.
Трябва да си даваме сила, кураж, че
животът продължава."

Въпреки трудностите, хората не губят
надежда, че домовете им ще бъдат
възстановени.

Нина Терзиева – зам.-кмет на
община Болярово:
"За няколко от къщите са построени
бетоновите основи, някои от хората са
подписали договори за сглобяеми къщи с
доставчици. Така че започва
възстановяването, макар и бавно, на
жилищата, които хората са имали."

Временните жилища трудно заменят
спомените и топлината на изгубените
домове.

Янчо Зидаров: "Аз тук съм роден. Обаче
отиде всичко, което най-много –
спомените, които имах. За една искра.
Ама тъй ще е..."

За бабата на Ники надеждата е свързана с
новата къща, която очаква напролет.

Калинка Ковачева: "Не се издържа, много
нервно, много подтиснато, цял ден сме в
една обстановка затворени, това не е в
къща да излезеш, да разходиш детето и
затуй се радвам за новата къща."

Тази Коледа във Воден ще е скромна, но
изпълнена с вяра. Малките радости като
коледната украса за Ники и увереността,
че средствата от държавата вече ще
помогнат за възстановяването,
символизират не само празничния дух, но
и надеждата, че по-доброто предстои.