Симеон Димитров ще изтърпява наказание „лишаване от свобода“ за 15 г. заради опит за отнемане на 52 лв. от таксиметров шофьор през 2017 г. в с. Дражево, придружен с опит за убийство, а Костадин Стоянов – „лишаване от свобода“ за 2 г. и 4 м. заради опит за грабеж, придружен със средна телесна повреда

С Решение № 584/18.11.2024 г. по наказателно дело № 616/2024 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението от 04.04.2024 г. по в.н.о.х.д. № 23/2023 г. на Апелативен съд – Бургас. Решението не подлежи на обжалване.

Делото е образувано по касационни жалби на частния обвинител Апостол Вълчев и на подсъдимите Симеон Димитров и Костадин Стоянов.

Делото е за трети път пред касационната инстанция.

С присъда на Окръжен съд – Ямбол Костадин Стоянов (като непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си) и Симеон Димитров са признати за виновни в извършването на опит за грабеж, придружен с опит за убийство на таксиметровия шофьор Апостол Вълчев на 11.12.2017 г. в с. Дражево, за което на Костадин Стоянов е наложено наказанието „лишаване от свобода“ за 6 години, а на Симеон Димитров – за 16 години.    

С решението по в.н.о.х.д. № 23/2023 г. на Апелативен съд – Бургас присъдата е изменена, като за Костадин Стоянов деянието е преквалифицирано в опит за грабеж, придружен със средна телесна повреда. Намалено е наложеното му наказание „лишаване от свобода“ на 2 години и 4 месеца. Присъдата е изменена и по отношение на Симеон Димитров, като е намалено наложеното му наказание „лишаване от свобода“ на 15 години.

Съдебният състав на ВКС приема касационните жалби за неоснователни. Третият въззивен състав напълно е утвърдил фактическите изводи не само на първоинстанционния съд, но и на предходните въззивни състави, като е коригирал констатираните пропуски в аналитичната им дейност. Направените декларативни възражения в жалбата на Димитров срещу начина на формиране на вътрешното убеждение на съда не намират основание, тъй като в мотивите към решението ясно е обективиран анализът на доказателствата, като детайлно е проследено поведението на всеки един от двамата подсъдими и на пострадалия преди, по време и непосредствено след извършване на самото деяние, без да се констатира подценяване или превратно тълкуване на доказателствените източници, които са обсъдени в тяхната пълнота и взаимна връзка.

Според върховните съдии по делото няма спор, че между двамата подсъдими е съществувала уговорка за осъществяването на грабеж на оборота на повиканото такси, като предварително е формиран и е постигнат общ умисъл за употреба на сила и заплашване, за да се ограби шофьорът. Именно в изпълнение на така взетото решение Апостол Вълчев е примамен да дойде в тъмната част на денонощието, в близост до гробищата на с. Дражево, т. е. на усамотено място, където, след като двамата подсъдими се преоблекли, Стоянов сглобил, заредил пушката и отишъл на указаното му от Димитров място – на около 20 м извън асфалтирания път, а Димитров извадил сгъваемия нож от канията и взел газовия пистолет, като останал в дясната страна на пътното платно с двата сака, за да може престъпният умисъл на двамата възпитаника на спортното училище в гр. Ямбол да бъде безпрепятствено реализиран. Подсъдимите напълно ясно са съзнавали, че наред с целения резултат ще настъпи и по-тежкият, който извод е утвърден и при предходното касационно разглеждане на делото, поради което правилно е ангажирана наказателната отговорност на Симеон Димитров за извършено престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2 от НК (опит за грабеж, придружен с опит за убийство). В мотивите на ВКС се казва още, че съобразно установените по делото факти визираната правна квалификация се отнася и по отношение на Костадин Стоянов, но спрямо него е действала забраната за reformatio in pejus поради отсъствието на протест от страна на прокурор от Апелативна прокуратура – Бургас срещу второто въззивно решение и невъзможността пострадалият да се конституира като частен обвинител, тъй като към момента на започване на разпоредителното заседание на първоинстанционния съд подсъдимият все още е бил непълнолетен. Върховните съдии подчертават, че при липсата на процесуална възможност за поправянето на тази несправедливост правилно извършеното престъпление е преквалифицирано по чл. 199, ал. 1, т. 3 от НК (опит за грабеж, придружен със средна телесна повреда), като наложеното от първоинстанционния съд наказание за непълнолетния е намалено и съобразено с разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 2 от НК до редуцирания размер от 2 години и 4 месеца лишаване от свобода.  
 

Според тричленния състав на ВКС правилно въззивният съд е намалил индивидуализираното при условията на чл. 54 от НК наказание на Симеон Димитров от 16 на 15 години лишаване от свобода. Законосъобразно е отчетено значението на всички определящи отговорността обстоятелства, без да е придадена по-голяма тежест на едни от тях за сметка на други. Няма как да бъдат пренебрегнати проявената от страна на подсъдимия престъпна упоритост, осъществената значителна предварителна подготовка, разпределение на ролите и съгласуване на действията при осъществяване на самото деяние и комбинираното използване на огнестрелно с газово оръжие и нож. Не без значение са и тежките последици, свързани със здравословното състояние на пострадалия. На тази основа наличните смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало, добрите характеристични данни и младата възраст на подсъдимия Димитров, който е навършил пълнолетие само месец и половина преди извършване на престъплението, съпоставени с интензитета на осъществената от двамата подсъдими сила и заплашване не дава основание за приложението на  чл. 55 от НК и за допълнително намаляване размера на наказанието, тъй като в противен случай биха се обезсмислили целите на наказанието, категорични са върховните съдии. Те не намират основания и за увеличаване  на наложеното на Димитров наказание от 15 на 20 години лишаване от свобода или доживотен затвор, тъй като все пак се касае за опит за грабеж, придружен с опит за убийство. Определеното и наложено наказание на Симеон Димитров като вид, размер и начин на изпълнение е справедливо и съответства на тежестта на извършеното престъпление и на личността му.