Социалното неравенство в България остава значимо, особено в разликите между доходите на най-богатите и най-бедните. Основните фактори включват:
- Доходни различия: Малък дял от населението притежава основната част от богатствата, докато много хора живеят под прага на бедността.
- Образование и заетост: Разликите в достъпа до качествено образование и добре платени работни места допринасят за социалното разделение.
- Регионални различия: Силно развитие в София и други големи градове, докато селските и отдалечени райони изостават.
- Неравенство в здравеопазването: Ограничен достъп до здравни услуги за бедните и уязвими групи.
За намаляване на неравенството са нужни политики за равен достъп до ресурси и възможности.
Коефициентът на Джини се използва за статистическа характеристика на разпределението на благата в едно общество, тоест показва степента на съотношение на благосъстоянието в дадена страна между бедни и богати. По-високият коефициент на Джини показва по-неравномерно разпределение на доходите, докато стойност 0 показва пълно равенство в доходите на населението.
Средният коефициент на Джини за ЕС през 2023 година е 29,6.
Данните на Евростат показват, че държавите членки на ЕС с най-равномерно разпределение на доходите са Словакия (21,6), Словения (23,4), Белгия (24,2), Чехия (24,4), Нидерландия(26,5) и Финландия (26,6).
Най-значимите различия в доходите сред държавите членки на ЕС (с коефициент на Джини най-малко 33) са регистрирани в България (37,2), Литва (35,7) и Латвия (34,0), Португалия (33,7) и Малта (33,0). Данните на Евростат показват спад с 3,6 пункта за България спрямо 2019 година, когато е и най-високия регистриран коефициент (40,8) за страната ни за последните девет години.
.
Коефициентът на Джини варира от 0 (пълно равенство) до 100 (пълно неравенство). За сравнение, средната стойност за ЕС е значително по-ниска, което подчертава сериозността на социалното и икономическо неравенство в България.
Причините за високия коефициент в страната включват неравномерното разпределение на доходите, бедността и недостатъчните социални трансфери, които да намалят тези дисбаланси. Това създава предизвикателства за социалното включване и изисква целенасочени политики за подобряване на качеството на живот и подкрепа на уязвимите групи.
Прогресивно-подоходното облагане е данъчна система, при която данъчната ставка се увеличава с нарастването на дохода на данъкоплатеца. Ето по-подробна информация:
Същност на прогресивното данъчно облагане
Прогресивното данъчно облагане се характеризира с принципа, че хора с по-високи доходи плащат по-висок процент данъци в сравнение с хора с по-ниски доходи. Системата се основава на разбирането за социална справедливост и солидарност.
Основни характеристики
- Различни данъчни ставки
- Създават се различни данъчни скали в зависимост от размера на дохода
- Колкото по-висок е доходът, толкова по-висок е процентът на данъчната ставка
- Социална функция
- Цели намаляване на икономическото неравенство
- Позволява преразпределение на националния доход
Предимства
- Осигурява по-справедливо данъчно облагане
- Създава механизъм за подпомагане на социално слабите групи
- Позволява повече средства да се насочват към социални програми
Предизвикателства
- Може да демотивира високо квалифицирани специалисти
- Усложнява данъчната система
- Създава възможности за данъчно планиране и избягване на данъци
Приложение в различни страни
Повечето развити икономики прилагат прогресивно данъчно облагане, като конкретните параметри са различни:
- САЩ има многостепенна данъчна система
- Скандинавските страни са известни с високи данъчни ставки за високите доходи
- България понастоящем прилага пропорционално данъчно облагане (плосък данък)
Икономическа теория
Икономисти като Джон Мейнард Кейнс подкрепят прогресивното данъчно облагане като инструмент за икономическа стабилност и социална справедливост.
Прогресивното подоходно облагане остава един от най-дискутираните данъчни механизми, който балансира между икономическа ефективност и социална справедливост.
С подкрепата на БСП-Ямбол