ИЗБОРИТЕ, ДЪРВАТА ЗА ОГРЕВ И ДЪРВАТА ЗА КЛАДА

Голямо реване пада, че на тия избори избирателната активност щяла да бъде още по-ниска.
Чудо е, ако въобще отиде жив човек да гласува на тези избори. В България отдавна не гласуват хора, а дърва за огрев. Само в абсолютно пропаднала и пробита държава дървата за огрев, бързите кредити и тетрадките с вересии в магазините могат да бъдат най-многобройните гласоподаватели.

Никога вече – посмъртно, няма да гласувам за наглостта. Така наречените партии в България имат едно-единствено име – наглост.
По едно и също време тази вечер по телевизорите се показват Кирил Петков, Лена Бориславова, Ивайло Мирчев, Георги Георгиев, Даниел Митов. Нула, даже нула пресечена са причините, които могат да ме накарат да гласувам за тях, а и за който и да е.

Лена Бориславова трябва да я е срам да си покаже очите след стълбищните истории и изнасянето на информация от Министерския съвет, а тя говори, сякаш сече с брадва. Откъде ѝ идва самочувствието на тая хубавелка да се мисли за политик, да раздава оценки и да поставя условия? Наистина не ми го побира акълът.

С Кирил Петков положението е същото. При него въпросът за адекватността продължава да виси със страшна сила. Младо момче е все още, а в акъла е равен на Джо Байдън. Но какви локуми само разтяга, какви неопределености…

С Ивайло Мирчев, с Георги Георгиев, с Даниел Митов картинката е абсолютно същата – мекотели кариеристи. Аниматори. Клоуни.

Чудо е не че партийната система се разпада – чудо е, че ние с гласовете си все още я държим в реанимация.
Гледам плакати тука, в Централния Балкан – предизборни плакати, и се удивявам как едни и същи, едни и същи се въртят и въртят, лъжат, мажат и крадат и се надяват ние да отидем да гласуваме.

Както винаги – ще отидат да гласуват дървата за огрев, обещанията за назначения, ще отиде да гласува страхът, безпомощността и, разбира се, ракията, която е замъглила и очите ни, и хоризонта.

Трийсет и пет години се оправдаваме с комунизма. Трийсет и пет години вкиснати седесари и ренегати бият комунизма от сутрин до вечер. И плашат гаргите, които излитат от горите, защото горите след някой друг ден ще тръгнат да гласуват.

Каква е тая скапана държава, в която крадци, бандити и престъпници командват всичко – от горе до долу? Не ми го побира акълът как може най-простите хора да ни управляват и да ни управляват от името на Европейския съюз и НАТО?

Почти няма политик, който да не врътва след някоя и друга година в Парламента.

Оная вечер бившият министър на спорта на ИТН Радостин Василев с красивото си личице на български Бел ами заяви, че съжалява, че през 1989 година в България не се е проляла кръв. Този временен политически Ален Делон трябваше на секундата да бъде изгонен от студиото, щом мисли, че през осемдесет и девета година е трябвало да има кръв, за да се оправим. И се хили с белите си зъбки, и мечтае да е имало кръв осемдесет и девета година.

Иван Костов пък, който винаги преди избори посещава интензивно телевизии и радиа, говори, че бил оставил държавата ни далече от пропастта, а сега, видите ли, някои искали да я бутнат в пропастта. Ами аз съм в пропастта вече трийсет и пет години, а Иван Костов е на върха. Неговата пропаст не ме плаши – аз съм там, по-голямата част от хората сме там.

Знаете ли къде го стяга чепикът него – стяга го чепикът, че не командва и не краде с бандата си, както беше свикнал. Никога не забравяйте, че той направи гаврата с Мавзолея, че се изплю в миналото ни, че се съгласи натовски самолети да прелитат над България и да бомбардират Сърбия и Белград, че се направи на умряла лисица, когато падна натовска бомба в Горна баня.

Страшна партийна система имаме и страшен кадрови подбор. Вместо Корнелия Нинова – Гуцанов. А до Зафиров – Кирил Добрев. Обединена левица, та дрънка.

Питам се – абе аз защо не съм в тая Обединена левица. Защо никой не ме обединява мене в тая Обединена левица, за която съм си дал младостта, и защо над главата ми прелитат феникси и Величия, и свисти Мечът Ескалибур, и един герб ми се е татуирал на корема и свети с нетрайна романтична светлина.

Само под конвоен ред и воден от жандармерия мога да отида да гласувам. Ням съм вече за такива упражнения. Глас нямам и сърце нямам, и надежда нямам.

В къщата съм на климатик, така че не ми трябват засега дърва за огрев. Но дърва за клада никога не са излишни.

Николай Милчев