Мария Качулева
Часовникът звъни всяка сутрин в шест. Напомня ми, че е време да вървя на работа. Два часа по-късно вече съм в кабинета си в Отделението по кардиология и ендокринология на болницата в Ямбол, където работя повече от половин век. Пациентите ме чакат. И визитацията започва. А старшата сестра докладва ли докладва проблеми, които трябва да се решават. Да не пропусна да проверя как са почистили отделението санитарките. А поръчаните лекарства от болничната аптека дали са донесени?
Чудна работа! Кога станаха 54 години в грижи за моите пациенти?! Още помня деня - 30 януари 1970 година, когато за първи път започнах работа в ямболската болница. Бях завършил хуманна медицина във Висшия медицински институт „Иван Павлович“ - Пловдив. Да си призная беше и прекрасно, и притеснително. Да можеш да се грижиш и да помагаш на хората е възможност, за която от дете си мечтаех. Още от времето, когато тичах по поляните на село Брод, близо до Димитровград, където съм роден през 1946 година.
След това изпълних своя дълг и година и половина бях на военна служба в армията. През 1972 г. отново се върнах в Ямболския край като участъков лекар в с. Тенево и още и още се срещам с мои пациенти от онези първи лекарски години.
През 1974 г. се преместих на работа в Ямбол, в Окръжната болница, в отделението по Ревмокардиология, известно все още като Първо вътрешно. Разбрах, че съм имал късмета да попадна на мястото си. Чистите, стерилни помещения на един сравнително модерен за времето си болничен комплекс от павилионен тип ме изпълваше с професионална гордост. А когато през 1979 г. беше направена и първата копка на новия болничен коплекс на края на града, с още по-голямо усърдие се залових с професионалната си подготовка. Защитих три специализации - Вътрешни болести, Ревматология и Кардиология. И аз като колегите вярвах, че след година-две ще работим в една още по-модерно обзаведена и оборудвана сграда с повече възможности да лекуваме нашите пациенти.
Но 45 години от моя и на колегите ми професионален живот премина в очакване тази емблематична сграда да отвори вратите си. Върху павилионите в днешната МБАЛ „Св. Панталеймон“ в Ямбол разрухата отдавна е оставила своя отпечатък, колегите, с които започнах работа, се пенсионираха, притокът на нови кадри пресъхна, но аз продължавам да работя. Имам дълг към моите пациенти и все още се надявам 51-о Народно събрание, което трябва да изберем на 27 октомври т. г., да излъчи правителство на България, а то да успее най-после да довърши болницата в Ямбол. Що се отнася до сградния фонд на сегашната Ямболска болница, той може да бъде превърнат в социален дом или хоспис. Това е една добра идея на Общинската организация на БСП в Ямбол, която аз подкрепям изцяло. Обществото трябва да се грижи за самотните и изоставените възрастни хора. Особено в селата.
Задържането и привличането на младите медицински кадри трябва да е приоритетна задача на хората, които ще ни управляват след изборите, защото основният проблем на здравеопазването е липсата на лекари и в още по-голяма степен на медицински сестри. Често го повтарям, но безрезултатно. Чувствам се щастлив, когато чуя от устата на моите пациенти, че съм „един от най-добрите, коректни и всеотдайни лекари, а диагностиката и терапията на хипертония, исхемичната болест на сърцето и ритъмните нарушения са за мен проблеми с най-висок процент на овладяване“. Вероятно говорят така, заради опита, който имам.
Но най-горд бих бил, ако така говорят хората и за двамата сина, които огледах и възпитах.
Член съм на БСП от 45 години и като неин представител бях два мандата общински съветник. Съгласих се тогава, защото очаквах, че ще мога да разширя мисията си да помагам на хората. Донякъде успях, но ми костваше много загубено време в словесни битки. Със същата презумпция се съгласих тази година да ме включат в листата на „БСП- Обединена левица“ като кандидат за народен представител от 31 МИР Ямбол. Кандидатите ни са достойни, човечни и готови да помогнат и да защитават интересите на хората. Нашето участие в тези избори - на социалистите и представителите на левите формации от Ямбол, е част от борбата за добруването на хората. Голямата ни цел е да им го докажем и да ги убедим да ни подкрепят. Вярвам, че ще успеем.
Такива мисли ми се въртят в главата, докато бързам след края на смяната ми в болницата към частния си кабинет, за да приема още пациенти. Не помня дали обядвах, но ще гледам да наваксам по-късно. Следващите часове минават неусетно в грижа за здравето на много болни хора. През стъклото на прозореца виждам, че уличните лампи светят, поглеждам часовника си, въздишам и вземам лекарската си чанта. Още не мога да се прибера у дома. Обещал съм да направя и няколко домашни посещения. Някога, в един отминал период от живота, жена ми по това време претопляше по няколко пъти вечерята. Понякога, когато се прибирах, я заварвах да спи, но това вече е само спомен. Сега си лягам набързо уморен и мълчалив, разтърсен от човешките трагедии, с които съм се сблъскал през деня, навивам часовника и се опитвам да заспя. Но неговият звън ме събужда като че ли минути по-късно.
Шест часът е. Трябва да ставам за работа.
Д-р Тенев е включен в листата на „БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА“ за 31 МИР – Ямбол под преференциален № 106 в бюлетина с № 28. Той е един от най-високо уважаваните ямболски лекари и носител на две престижни награди. За изключителен принос в областта на медицината със статуетка на Хипократ и паспорт. И за изключителния му принос в развитието на здравеопазването и обществения живот е удостоен с Голямата награда на община Ямбол за 2006 г. Но не споменава често за това .А наградата, на която най-много се радва, е признанието на неговите излекувани пациенти.
МАТЕРИАЛЪТ Е НА ПРЕСЦЕНТЪРА НА КОАЛИЦИЯТА